Атина ни обещава костите на цар Самуил


Атина ни обещава костите на цар Самуил

Тленните останки на цар Самуил може да бъдат пренесени временно у нас.

Идеята е костите на българския владетел да бъдат положени за поклонение в столичната църква „Света София“ във връзка с честванията на 1000-годишнината на битката при Беласица и смъртта на героичния военачалник (есента на 1014 г.).,

Така всеки българин ще може да почете царя, починал от инфаркт при гледката на 15- те хиляди свои ослепели от Василий II воини. Новината съобщил пред вестник „Преса“ доцент Людмил Вагалински, директор на Археологическия музей.

Сега тленните останки на Самуил се намират в Солунския музей за византийско изкуство. За честванията идната есен ще ни дадат и плащаницата на Самуил.

Самуил управлява България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на комитопулите. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения.

На 17 август 986 г. край Ихтиман в местността Траянови врата византийският император Василий II е разбит след безуспешната обсада на Сердика (София, бел.ред.. Българска войска е предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил.

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г.от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След смъртта му България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.

Самуиловата базилика „Свети Ахил“.

Трите саркофага в „Свети Ахил“, за които се предполага, че са на Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владимир
През 1969 година гръцкият археолог професор Николаос Муцопулос прави разкопки в базиликата „Свети Ахил“ край Преспанско езеро и открива 4 богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир.




Вашият коментар