До 90 млн. лева на година са неизплатените заплати на работещи


До 90 млн. лева на година са неизплатените заплати на работещи

Парламентът прие доклада на временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати. В него се констатират редица законодателни пропуски, които позволяват злоупотреби от страна на работодателите, предава Дарик.

Според данни на Инспекцията по труда 30 до 90 млн. лева всяка година са неизплатените заплати на работещите. Тепърва ще се работи върху конкретни предложения за промени, в които да се подобри ситуацията в сферата.

Темата беше повдигната от омбудсмана Мая Манолова след поредица от случаи на некоректни работодатели, които забавят или въобще не изплащат заплати и обезщетения.

Комисията констатира значително намаляване на случаите на неиздължени възнаграждения от 2012 г. до момента. От общо забавени заплати за 322 млн. лв. вече са изплатени 300 млн. лв., след намеса на Трудовата инспекция. През периода инспекторите са съставили 5466 акта за нарушения при неизплащане на заплати като сумата на влезлите в сила наказателни постановления е за близо 8 млн. лв.

Най-драстични са закъсненията в търговията, пише в доклада, тъй като там има и най-много стопански субекти. Следват шивашкият бранш, ресторантьорството.

За 2012-2016 г. са установени забавени заплати за близо 45 млн. лв. в сферата на строителството на съоръжения, към настоящия момент сумата е сведена до малко над 10 млн. лв. В строителството на сгради – над 45 млн лв., от тях остава да се изплатят около 18 млн. лв.

В здравеопазването неиздължените възнаграждения са над 16 млн. лв.

Хасан Адемов обясни, че и в момента инспекцията трудно изпълнява някои от правомощията си поради малкия щат – под 350 човека, които трябва да проверяват над 250 хиляди предприятия. Той подчерта също, че фондът за гарантиране вземанията е работодателски, за солидарност между тях. Но, отбеляза председателят на социалната комисия, има некоректни работодатели, които не могат да бъдат санкционирани, въпреки че нарушават разпоредби на Търговския закон, определящи сроковете, в които работодателите са длъжни да поискат процедура по несъстояелност. Това ощетява служителите, които не могат да се възползват от правото си да получат дължимото от фонда, поясни Адемов.

На практика искате да смените философията, да отворите вратичката и да разширите кръга на работодателите с достъп до фонда, противопостави се Светлана Ангелова от ГЕРБ. Така, по думите й, и некоректни работодатели ще имат възможност да се доберат до парите от фонда.

Анализът на лошите практики показвал, че при финансови затруднения работодателите най-често прибягват до прехвърляне на фирмата на друго лице, най-често социално слабо, и тази практика законодателно трябва да бъде спряна.

 




Вашият коментар