Изследователят Лука Станчев: Костите на цар Самуил трябва да бъдат погребани в България


Изследователят Лука Станчев: Костите на цар Самуил трябва да бъдат погребани в България

Председателят на Пловдивския граждански клуб Лука Станчев е физик, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет „Пайсий Хилендарски“, колекционер на предмети на изкуството, изследовател на българските старини по целия Балкански полуостров. Занимава се с фотография от години, правил е изложби в България, Гърция, Турция, номиниран е за наградата „Пловдив“ за фотоизкуство. На 10 февруари в Народното събрание зам.-председателят на парламента Екатерина Михайлова откри неговата фотоизложба „Българските старини в Албания“. В Клуба на народния представител бе представен и филмът на Нова Българска телевизия „Албания – земя на светлосенки“, който представя българското културно-историческо наследство в Албания. Автори на филма са Владислав Севов и Лука Станчев.

– Г-н Станчев, вървяхте по следите на българските старини в Албания?
– Моята голяма слабост е Македония – историческата област, известна с това име. Това е и едноименната област в Гърция, и Република Македония. Вече осем години правя пленери с едни от най-големите български художници и скулптори на остров Свети Ахил. Там е просто невероятно, има такова силно българско присъствие, особено в каменните и дървените пластики… А отсреща, на един хвърлей място, е Албания…

– И вие отидохте на отсрещния бряг?
– Да. Направих го за първи път преди 7 години и не останах никак очарован, толкова всичко беше занемарено, мръсно. Но преди три години, когато отново се озовах в Албания, бях не просто очарован, а смаян от голямата промяна. Албания е страхотно променена, построени са много пътища, има много деца, цялата земя се обработва, до последното парче. Живеят, трудят се… Усещането ми е, че това е държава с бъдеще. Там видях не просто историческите паметници и природните красоти, видях една българска памет, която нашата, българската общественост не познава. И затова кръстихме изложбата „Българските старини в Албания“. Вече 4 пъти посещавам Албания и когото съм завел – всеки е бил омагьосан. По някои от тези места се говори също на български, хората не са забравили българските си корени. Говоря за местата, където има българско население. Една част на Албания – Корча, и районът наоколо, влиза в границите на българската държава според Сан-Стефанския мирен договор от 1878 година.

– Търсите българското, духа на българщината?
– Истината е, че България е и около България, граничи със себе си, както се казва. В Европа само още Унгария граничи със себе си. И двете държави имат нещастни за себе си последствия от Първата световна война. Но ние, българите, забравяме нашата историческа памет, която е от външната страна на сегашните ни граници, и тя е заплашена да изчезне. В този дух са насочени и моите усилия и слава Богу, успявам да ангажирам хора. Аз реставрирах иконостаса на желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул – всичките 40 икони. Направих ателие в Екзархията, заведох реставратори, намерихме материали – два месеца работиха… После възстановихме и златния покрив на „Свети Стефан“.

– Там като че ли освен старинни технологии бяха приложени и по-съвременни техники?
– Говорите за покритието на малките кубета – то е от титаниев нитрит и също струва страшно много, но е много устойчиво и не променя вида си. Това е разработка на руски учени, приложена и при катедралата „Христос Спасител“ в Москва. Важно е нещата да се правят така, че да просъществуват колкото се може повече във времето.

– Какво е вашето усещане – чуват ли се посланията, които отправяте със своите фотоизложби, с филма за Албания?
– Моята голяма мечта е да се пренесат мощите на цар Самуил в България. Ако това се случи, ще бъда най-щастливият човек на света.
Гробът на цар Самуил е намерен от проф. Николаос Муцопулос през 1969 г. До него са гробовете на сина на царя – Гаврил Радомир, семейството на брат му Арон, зет му Йоан Владимир, чиито кости после са преместени, и цар Иван Владислав – племенник на Самуил. По-късно проф. Муцопулос намира и плоча с имената на родителите на Самуил. По молба на българския историк акад. Николай Тодоров гръцкият учен праща копия от черепа на Самуил за изследвания в Русия и в Армения, тъй като майката на царя е арменка. Прави и макет на гроба, който подарява на България, и мисля, че по едно време беше изложен в Националния исторически музей в София.
Какво ще стане, ако костите на цар Самуил отидат в Република Македония? Та ние направихме история на тази държава – дадохме им Гоце Делчев, сега ако им дадем и Самуил…

– Кой трябва да инициира връщането на тези мощи в България?
– Това, за което говоря, е работа на политиците, не на учените. В България, в наши научни институти, има исторически документи и паметници, които са ценни за гърците и размяната е възможна – например в института за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, на който посвети живота си Аксиния Джурова. Но пазарлъкът, грубо казано, е работа на политиците.
Представяте ли си какво ще е да направим тук, в София, един грамаден пантеон на цар Самуил, с неговите истински мощи вътре – какъв тласък за историческата ни памет ще е това, какъв повод за национална гордост!

– Говорили ли сте с гръцките учени за възможността?
– Можем да разчитаме на съдействието на проф. Николаос Муцопулос. Разкритията на остров Свети Ахил са бисерът на неговата дейност като археолог, той им посвещава над 40 години от живота си. Този голям приятел на България иска мощите на цар Самуил да дойдат в България и да останат тук. Слава Богу, че тези забравени от нас български светини са в една приятелска нам държава.

Интервюто взе Борислав Михайлов
borislav_mihaylov@abv.bg




Вашият коментар