„Има ли истинска еротика на родния Бродуей“


„Има ли истинска еротика на родния Бродуей“

Дебатът на тема „Има ли истинска еротика на родния Бродуей“ винаги остава с отворен финал. Защото за някои нашенски артисти дибидюсът на тялото всъщност препращал към голотата на духа. Из Европа обаче хората организират действителни дискусии.

„Целувките на сцената имат смисъл само ако публиката остане без дъх, докато те се случват. Безразличието сред зрителите говори категорично само за едно – спектакълът е излишен“, казва Емануела Шкодрева. Актрисата от Народния, попадала в обятията на секссимволи от различни генерации, преди броени дни се завърна от Прага, където участва в уъркшоп, посветен на нежността и секса под прожекторите. Според нея прегръдките и страстта са съвършеният тест за майсторлъка на актьора. „Фалшът в подобни върхови моменти съсипва цялото представление. И няма никакво значение, че до този миг действието и драматургията са се качвали нагоре – престорена ли е милувката, край, всичко отива по дяволите и дори най-големите фенове започват да гледат дали имат нов sms“, анализира Еми. И понеже тя винаги е била от най-ефектните жени в академичната трупа, режисьорите открай време се изкушават да й организират горещи дуети. Още е студентка във ВИТИЗ, когато големият Вили Цанков я превръща в Саломе – в зала номер две на НДК, където в онези години имаше истинско изкуство и се чуваше въпросът „Повече билети?“. Коварната изкусителка сече наред мъжете, паднали в краката й. Между тях е младият Веселин Ранков, а отсечената глава на Йоан е с лика на самия Коста Цонев. Шкодрева и нейният мил и добър приятел Андрей Баташов са прекрасни в „Лесовете“ на Дейвид Мамет. „Пиесата беше за обичта и голямото разминаване. Нашите герои уплашено-настървено гонеха хармонията – хем всеки искаше да е с другия, хем се страхуваше да преоткрие себе си в общото цяло с него. Вечните екзистенциални драми между двата пола. Но Андрей беше великолепен както винаги. Той владееше до съвършенство моментите, в които се вкопчвахме един в друг“, връща лентата Емануела. В любовната приказка за възрастни „Кетхен от Хайлброн“ тя за първи път е във възпламеняваща двойка с Христо Чешмеджиев. Доста сезони по-късно двамата влизат в ролите на нещастните и изгарящи един за друг Фани Хорн и отец Ередия. „Осъдени души“ се превръща в истински хит – почитатели ги чакат след финалните овации, непознати мъже и жени признават, че са съпричастни към плътските и сърдечни страдания на аристократа йезуит и на обезумялата по него англичанка, търсеща спасение в наркотиците. Спектакълът на Бойко Илиев по великия Димитър Димов незнайно защо беше свален от афиша при пълен салон.

Емануела и Захари Бахаров са повече от убедителни в „Разбиване“ на Нийл Лабют, където тя е съвременна и вечна Медея. Техните персонажи се опитват да се измъкнат от пагубната предопределеност на страстите, но уви – всичко е напразно. Бахаров – още тогава отличник на сцената, който дори телевизията сега надали ще успее да развали – умело се потапя в бушуващите между двамата абсурдни любови. Иван Юруков, друг фаворит на зрителките, пък приласкава Емануела в „Бягащи странници“ – зрелищната постановка, в която славянският темперамент се излива в противоречия, мераци по еротика и надпиване с водка.

Емануела очаква да започне работа в два повече от обещаващи проекта. Едната пиеса е на елитния драматург Израил Хоровиц. „Темите са вселенски – любовта, дарбата да се отдаваш, злото, което се опитва да проникне и в най-силния интелект, доброто, което всъщност винаги побеждава – но само ако откриеш сили, за да се пребориш за него. Според Хоровиц и съвременните философи чувствата имат смисъл само когато са споделени с равностойна личност“, анализира актрисата. В другия спектакъл тя ще бъде самата Жорж Санд – Бойко Илиев е написал страхотния текст „Пълнолуние“ по творбите на скандалната писателка.




Вашият коментар