Линдзи Вон – Кралицата на ски алпийските дисциплини


Линдзи Вон – Кралицата на ски алпийските дисциплини

Една легенда каза „край“. Линдзи Вон се сбогува със ските с бронзов медал от Световното първенство в Оре (Швеция). Достоен финал на една повече от впечатляваща кариера.

Във витрината на успехите си красивата Вон е събрала 3 медала от Зимни олимпийски игри, сред които и злато от спускането във Ванкувър 2010‘ и още две бронзови отличия, 4 Световни купи, както и две световни титли. В Оре Вон спечели общо осми медал от шампионат на планетата. Тя има завоювани още две сребърни отличия и общо три бронза с последния.

Онова, което обаче придава още по-сериозна тежест на последния бронзов медал на Вон, е фактът, че тя го спечели на 34 години и 115 дни. Това превръща чаровната представителка на САЩ в най-възрастната скиорка, постигала медал на Световно. Досега рекорда държеше Вероника Велез-Зузулова (32 години и 214 дни), но след 10 февруари 2019 година, настъпи пренареждане.

„Карах с цялото си сърце“, каза Линдзи след състезанието в Оре, където основната ѝ цел е достоен финал.

Кариерата на Вон не е само стремглаво катерене нагоре, а последните две години са особено предизвикателство. Контузиите я преследват, а това налага дългото ѝ отсъствие от пистите. Счупена дясна ръка, фрактура на лявото коляно, счупване на левия глезен, скъсани връзки, счупени кости в десния крак, сътресения, охлузвания и нарязвания.

„Трябваше да пиша азбуката всеки ден, за да възстановя увредените нерви на счупената ми ръка и да продължа да се състезавам“, спомня си Вон, цитирана от CNN.

Въпреки всички тези травми и трудностите, които се изпречват на пътя ѝ, Вон винаги се изправя и продължава. „Жената-воин“ – така описва Лидзи Вон сънародникът ѝ Боде Милър и като че ли това казва всичко.

Самата Вон признава, че преди последния си старт е била изпълнена с притеснения, а в главата ѝ се е водел неспирен вътрешен диалог, особено след падането на Супергигантския слалом дни по-рано.

„Повече от всичко исках да завърша подобаващо кариерата си“, откровена е лъчезарната състезателка, която не крие, че е удовлетворена от постижението си в последното си състезание. „Не исках да се повтори сценария от вторник, когато се озовах в предпазните мрежи на пистата. У мен имаше вътрешна битка, но успях да се успокоя и да проведа надпреварата, както трябваше“, допълва шампионката, която продължава:

„Тялото ми вече не позволява да карам, както знам и мога. Обикновено след такова състезание бих казала, че не съм удовлетворена, защото знам, че мога повече, но вече не знам дали мога да печеля още. Затова се оттеглям. Това, което направих днес, беше най-доброто, на което бях способна“, призна Вон, която бе бурно аплодирана не само заради внушителните си постижения, ами и заради това, че се показа повече като човек, отколкото като шампион – истинска, открита, емоционална, не познаваща страха от сълзите. Такива обаче нямаше при прощалното спускане на олимпийската шампионка.

На пистата властваха усмивките. След като финишира, Вон прегърна баща си Алън Килдоу, който е запалил искрицата на любовта по ските у нея още на невръстна възраст, и сестра си Карин. След това Вон взе в обятията си малкото си кученце Луси и го подхвърли във въздуха.

Шведският скиор Ингемар Стенмарк също бе до Вон в този така емоционален за нея ден, а след края на състезанието ѝ поднесе букет с цветя. „За мен бе много важно той да е тук. Той е икона и легенда на нашия спорта. В действителност той не обича да е в светлината на прожекторите, но заслужава да бъде. Толкова съм благодарна, че беше тук. Това е перфектният завършек на кариерата ми“, коментира още развълнуваната Вон, която също така възкликна пред събралото се множество журналисти: „Искам да плача, но вече не мога“.

Сега за атрактивната Вон предстои нов живот, нови предизвикателства, нови мечти и нови върхове за покоряване.

„Вече няма да се събуждам сутрин и да правя загрявка на коляното си“, сподели с усмивка Вон, която до момента, за да поддържа отлична спортна форма, тренираше по шест пъти в седмицата. Американката се подлагаше на различни натоварвания, но наблягаше най-вече на краката и коремните мускули.

А сега тя е в очакване най-хубавото:

„Напоследък в ските се чувствах стара, защото често трябваше да се състезавам срещу 15 години по-млади от мен. Най-хубавото е, че в истинския живот все още съм доста млада. 30-те години са новите 20 и аз все още съм супермлада“, казва вдъхновено Вон, която е готова посрещне с отворени обятия онова, което я очаква в „новия ѝ живот“, разбира се заобиколена от най-близките ѝ хора и най-добрите ѝ четириноги приятели. Вон е горд стопанин на три кученца, като е най-привързана към Луси, която я следва навсякъде и която бе близо до нея и при съкровената и раздяла със ските.

Извън заснежените писти, Вон крие разнородни интереси. Тя е любителка на силните усещания, има различни хобита, обича модата и има собствена линия.

Иначе в романтичен план понастоящем Вон се радва на хармонична любов с хокеиста на Нешвил – Пи Кей Себан. Зад гърба си чаровницата е оставила и един неуспешен брак с Томас Вон, чиято фамилия носи и до днес. След раздялата си с него излиза около три години със звездата на голфа Тайгър Уудс.




Вашият коментар