Музей на коня пази царски каляски


Музей на коня пази царски каляски

Каляската, с която на 3 януари 1898 г. в София са пренесени тленните останки на първия владетел от Третото българско царство княз Александър Батенберг, се пази в старозагорския Музей на коня и конния спорт. Изработеното по специална поръчка на Народното събрание в Париж през 1891 г. суперлуксозно за онези времена превозно средство е заведено под №1 в инвентарната книга. Сбирката е под „крилото” на Тракийския университет и съхранява десетки артефакти, свързани с историята на царския двор.
Уредникът проф. Илия Димитров е родово свързан с коневъдството у нас, цялото му детство е преминало край конюшните в родното му село Ласкар, Плевенско. По ирония името на селото се превърнало и в негов артистичен псевдоним, с който подписва маслените си платна. С горчивина ученият, който е работил десетилетия за създаването на родни породи жребци, споделя, че когато поел сбирката, голяма част от експонатите били в „насипно“ състояние. Молци били нападнали траурното покривало с вензелите на княза, а дървоядите почти били „оглозгали“ скъпоструващото дърво, от което френските майстори изработили каляската.

Признава, че не знае през какви точно перипетии е преминало возилото, от предшествениците си запомнил, че след 9 септември 1944 г. каляската била захвърлена в дъното на царската конюшня.

През 50-те години на миналия век я „зачислили“ в Киноцентъра заедно с още няколко уникални за нашите географски ширини произведения на изкуството. Като колесницата от затворен тип, изработена в Лондон за княз/цар Фердинанд, с която той отива на срещата си с австроунгарския император Франц Йосиф през 1897-а.

Амортисьори
от черва на див бик

Заедно с нея било и ландото от типа „ладия“, използвано при сватбата на Борис Трети и Джована Савойска (Мария Луиза) през 1930 г. Специално за амортисьорите на тази ладия австрийският майстор използвал черва от див бик, което правело возенето с нея изключително приятно.

Университетската сбирка води началото си от края на 60-те години на миналия ХХ век, като в нейната основа ляга музеят при Селскостопанската академия. В нея през 1969 година по инициатива на уредника й Тодор Дюлгеров и проф. Рада Балевска от складовете на Киноцентъра са предадени за съхранение общо 568 каляски, седла, звънци, камшици, валтрапи, мундщуци, хамути и др. предмети от някогашната царска амуниция. Сред тях са и двете художествено изработени и богато украсени седла и валтрапи с кобури, подарени от султан Абдул Хамид на княз Александър Батенберг.

Сред основателите на сбирката при Старозагорския университет са професорите Рангел Караиванов и Петър Хаджигеоргиев, а от 20 май 2010 г. тя е настанена в нови помещения.
По време на първата си обиколка из България през 1881 г. княз Фердинанд и майка му, княгиня Клементина, се придвижвали в кортеж от 14 карети и файтони, охранявани от дружина кон­ници лейбгвардейци.

Всички те се числели към щала, службата, която се грижи за конете, поддръжката на амуницията и украсата за различни парадни случаи.

Въпреки изкараната в младостта си кавалерийска служба Фердинанд не обичал ездата и предпочитал удобството на каретите, а впоследствие и на автомобилите.

До наши дни са стигнали имената на трима от някогашните ръководители на щала: барон Ебнер-Ешенбах, ротмистър Перакович, щалмайстер, и някой си Шули, който отговарял за стопанството през 1939 г.

Според свидетелски разкази при обявяването на Балканската война от старозагорската църква „Света Богородица“ Фердинанд настоял бойният му кон да бъде в съседство с трибуната, от която той произнесъл словото. Животното е било от арабска порода, за него са се грижели трима души. За особения пиетет на владетеля към конете говорят множеството книги в личната му библиотека, оцелели през десетилетията.
Симеон ахнал, като видял детската си колесница. Сред най-ценните за проф. Илия Димитров експонати са бойното и парадното седло на Фердинанд. Върху първото е седял той в Стара Загора при обявяването на Балканската война през 1912 г.

Буквално от нищото е възстановена шейната, ползвана от Борис Трети при зимните му ловни походи в Рила, по чиста случайност е оцеляла и каляската на непълнолетния Симеон.

Със следи от куршуми била пощенската карета, използвана от някогашния пръв пощальон Михаил Златаров. По чудо се запазили скъпоценните парченца слонова кост, ползвани за направа на ръкохватките и дръжката на камшика. По думите на проф. Димитров имало идея каретата да бъде включена в снимките на култовия тв сериал „На всеки километър“, но впоследствие режисьорът се отказал.

Кой и кога се е возил в скъпоструващите карети (впрочем поне за две от тях има данни, че сумите са били специално гласувани от Народното събрание), историята свенливо мълчи.

Зад тъмните стъкла
Кобургът прегръщал любовниците си

Със сигурност обаче се знае, че закритата каляска Фердинанд е използвал при срещите си с тайни съветници и дами, привлекли окото му с красотата си. Дали сред тях са били своенравната Султана Рачо Петрова, трагично убитата певица Анна Симон или банкерската щерка Магда Фукс – „повелителят“ на експонатите не коментира.

Затова пък може с часове да разказва за ролята на Батенберг и Фердинанд за създаването на родното коневъдство. И ревниво пази няколко тома от личната библиотека на Кобурга, свързани с темата.

В една от залите са подредени снимки на расови жребци, разнасяли славата на България. Сред тях е и продаденият в САЩ за над половин милион долара арабски красавец Момент, роден и отрасъл в държавното стопанство „Кабиюк“.
Петнайсет турски пехливани теглили каляската на княз Александър Батенберг при пристигането му в Русе, разказва Захарий Стоянов.

Идеята младият български владетел да бъде посрещнат като римски император била на извънредния комисар на крайдунавския град подполковник Александър Логвенов.

Според записките на Захарията пехливаните проводил арабаджибашията на Русчук Мустафа ага. Яките мъжаги се впрегнали в изработената специално за владетеля каляска на 9 юни 1881 г. Към тях след сериозни увещания от страна на местния водач на консервативната партия Стоил Попов се присъединил и знаменосецът и бивш опълченец Гецо.

Според изследователя Росен Тахов Захарий Стоянов записал в дневника си от онзи ден: „Двукраките коне изкараха своята мисия чак до Митрополията – нещо около половин час разстояние от Сарая. А пуста местност за зла чест не е равна. От старата скеля до мястото Байряклъ джамия е стръмнина, която, дордето изкарат питомните добичета, трябваше да почиват на няколко места.“
А на Гецо за цял живот останало прозвището „княжеския кон“.
Музеят на коня и конният спорт е една от гордостите на Тракийския университет, коментира ректорът проф. д-р Иван Станков. И затова той не пропуска да включи сбирката в маршрута на почетните гости – оттук са минали трима от президентите на Република България: Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев.

А на 6 юни 1996 г. току-що завърналият се в страната Симеон Сакскобургготски ще напище в книгата за впечатления: „С радост виждам, че са съхранени спомени от общото ни минало!“

Сред оставилите автограф в солидно подвързаната тетрадка е и доайенът на родния конен спорт и дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет генерал Владимир Стойчев.




Вашият коментар