Напрегнато археологическо очакване в Гърция в земите на Александър Велики


Напрегнато археологическо очакване в Гърция в земите на Александър Велики

Дали една от най-големите гробници, откривани някога в Гърция, в земите на Александър Велики, ще разкрие тленните останки на близък на известния завоевател? Археолозите никога досега не са били така близо до това да проникнат във вътрешността на мавзолея и тайната несъмнено да бъде разкрита.

Посещението на гръцкия премиер Андонис Самарас миналата седмица в Северна Гърция на мястото на разкопките в Амфиполис поднови спекулациите за това какво крие впечатляващата надгробна могила, разположена на стотина километра от Солун.

Внимателните разкопки в земите на древна Македония продължават от много години. Работата бе прекъсната за известно време поради изчерпване на средства.

Но според гръцкия в. „Катимерини“

само две стени делят вече археолозите от вътрешността на гробницата.

„Нужни са две до три седмици, за да се влезе в гробницата и да се стигне до заключенията“, заяви миналият четвъртък министърът на културата Костас Тасулас.

Колкото и да е „нетърпелива“ да проникне в гробницата, археоложката Катерина Перистери, която ръководи обекта, подчерта обаче, че „разкопките налагат свой график“ и че е трудно да се предвиди точният момент, когато загадката ще бъде разкрита, посочи гръцката информационна агенция АНА.

Премиерът консерватор изрази своята сигурност, че се намира пред „много важна находка“ в един район по-малко известен, отколкото античните храмове в Южна Гърция, но който от 70-те години насам е територия на големи археологически открития.

Със своите гори, езера, реки, златни и сребърни мини, сегашният район на Централна Македония в Гърция е съставлявал центъра на царството на Александър Велики (356-323 г. пр. Хр.).

Каква личност е получила честта да почива от 2500 години насам под внушителна триметрова надгробна могила,

защитена от близо 500-метрова ограждаща стена, изградена от мрамор, транспортиран от остров Тасос (северната част на Егейско море).

Хипотезите говорят за Роксана, персийската съпруга на Александър, за Олимпия – майката на царя, или за един от неговите съратници и генерали.

„Със сигурност става дума за гроб, датиращ от времето след смъртта на Александър, но не се знае на кого е“, смята Катарина Перистери.

След смъртта на Александър във Вавилон Роксана и нейният син са били убити през 310 г. пр. Хр от генерал Касандър, който става цар на Македония.

Лъвът на върха на стената, двата сфинкса на входа на гробницата, датирани между 325 и 300 г. пр. Хр, свидетелстват за „впечатляващия“ характер на паметника, посочва Перистери.

Посещението на гръцкия премиер Андонис Самарас миналата седмица в Северна Гърция на мястото на разкопките в Амфиполис поднови спекулациите за това какво крие впечатляващата надгробна могила
Посещението на гръцкия премиер Андонис Самарас миналата седмица в Северна Гърция на мястото на разкопките в Амфиполис поднови спекулациите за това какво крие впечатляващата надгробна могила Източник: ЕПА/БГНЕС

Александър III Македонски, роден в древната Пела, обучаван от Аристотел до 16-годишна възраст, е създал на 30-годишна възраст една от най-големите империи в античния свят, която се е простирала от Йонийско море до Хималаите.

Едва през 1977 във Вергина, на запад от Солун, бе разкрита непокътната гробницата на Филип II, неговият баща.

Шансовете гробът в Амфиполис да е този на Александър, чието локализиране отдавна вълнува въображението на историците, са почти нулеви,

според археолозите. След неговата смърт на 32-годишна възраст тленните му останки били погребани в Александрия, в Египет, без нито едни разкопки да са потвърдили този сценарий.

Любителите на историята не са единствените, които следят внимателно резултатите от разкопките в Амфиполис. Наследството на Александър е в центъра на отдавнашния спор между Атина и Скопие, столица на малката балканска държава на северната граница на Гърция, която не успя да получи официалното си международно признание под името Македония.

От провъзгласяването на независимостта на бившата югославска република през 1991 г. насам Гърция блокира нейното присъединяване към ЕС и НАТО, обвинявайки я в присвояване на нейната култура и специално на личността на Александър Велики.

Атина протестира, когато летището на Скопие бе прекръстено на „Александър Велики“ и при откриването през 2011 г. на статуя на завоевателя на основния площад на македонската столица.

В разгара на напрежението между двете страни през 90-те години една малка гръцка неонационалистическа партия бе начело в патриотичната треска. Тя се ръководеше от бъдещия премиер Андонис Самарас.




Вашият коментар