Нутриенти, що е то? Липиди


Нутриенти, що е то? Липиди

Липидите или още мазнините са другата голяма група органични или макронутриенти. Представляват разнородна група органични съединения, неразтворими във вода. Те са високоенергиен източник за организма, освобождават повече количество енергия за грам в сравнение с въглехидратите и протеините.

 

Някои видове липиди се асоциират с увеличаване риска от хронични заболявания, докато други (есенциални мастни киселини) са важни за здравето ни. Триглицеридите са важен източник на енергия, когато си почиваме или по време на малки до средни физически натоварвания. Човешкото тяло е склонно да трупа големи количества триглицериди, които се превръщат в мастна тъкан или телесна мазнина. Тези запаси се изгарят при дълги гладувания – диети или пости. Храните, богати на мазнини също са източник на мастноразтворими витамини.

 

 

В световен мащаб се вземат мерки за намаляване консумацията на мазнини, тъй като прекомерната консумация е причина за наднормено тегло и сърдечни заболявания. Това изобщо не означава, че мазнините трябва да се изключат изцяло от менюто ни. Те са жизнено важно за нормалното функциониране на клетките.

 

Триглицеридите са вид липиди, които се срещат в най-голямо количество в храната. Около 95% от всичките мазнини, които консумираме са триглицериди. Това са и мазнините, които се натрупват в тялото ни. Мазнините се класифицират по различни критерии, един от тях е нивото на наситеност, което влияе върху хранителните им качества. Те биват наситени и ненаситени.

 

Някои храни, които съдържат наситени мастни киселини са кокосово масло, масло от палмови ядки, краве масло, сирене, пълномаслено мляко, свинска и говежда мас. Ненаситените мазнини имат в молекулата си една (мононенаситени) или няколко двойни връзки (полиненаситени). На стайна температура те са течни. Полиненаситените мазнини също са течни при стайна температура. Храните, съдържащи полиненаситени мазнини са масло от семемената на памук, рапица, царевица и масло от шафран.

 

Количеството на видовете мазнини варира в различните храни. Така наприемер животинските мазнини съдържат между 40 и 60% наситени мастни киселини, растителните мазнини съдържат 80-90% мононенаситени мастни киселини.

 

Човешкият организъм синтезира само наситени мазнини. А ненаситените трябва да си ги набавяме от храната Те се наричат още есенциални. Двете основни есенциални мастни киселини в менюто ни са линолова и алфа-линоленова.

 

Линоловата киселина е позната още като омега-6 мастна киселина. Тя се среща в зеленчуците, слънчогледовото семе, царевицата, соята. Ако менюто ви е богато на зеленчуци и ядки, вие вероятно си доставяте необходимите дози омега-6 мастни киселини.

 

Алфа-линоленовата киселина, наричана още омега – 3. Богати на омега-3 са тъмнозелените листни зеленчуци, лененото семе и олио, соя и соево олио, орехи и орехово олио, рапично олио. Омега-3 мазнини се съдържат и в рибата (сьомга, тон, треска).

 

Как тялото разгражда мазнините? Тъй като липидите са водонеразтворими, тяхното усвояване не е толкова лесно. Ензимът липаза, който се намира в слюнката има минимална роля за разграждането на липидите. Те достигат стомаха почти в цялостен вид. Хидрофобният им характер изисква намесата на жлъчката, секретирана от жлъчния мехур и храносмилателните ензими от панкреаса. Щом като липидите навлязат в тънките черва от стомаха, жлъчният мехур освобождава жлъчка. Тя функционира като емулгатор, който успява да раздроби мазнините на по-малки единици, като по този начин се увеличава тяхната обща повърхност. В такъв вид панкреатичните ензими започват да ги разграждат.

 

Любопитно. Разтварянето на мазнините в тънките ни черва може да се оприличи на приготвянето на майонеза. Олиото и киселината се смесват (разтварят) посредством добавянето на яйце. В състава му има лецитин, който действа подобно на жлъчката като емулгатор.
Излишните мазнини се складират в мастна тъкан. Попадайки в тялото ни мазните могат да се разградят веднага и да се използват като източник на енергия. Излишното количество се натрупва в мастните депа.

 

Защо имаме нужда от мазнини?
Ами на първо място те са богат източник на енергия. Те осигуряват два пъти повече енергия за грам продукт сравнени с въглехидратите и протеините. При интензивни физически натоварвания мазнините обезпечават енергийните нужди на тялото. По време на аеробни упражнения липидните запаси се активизират и започват да се разграждат. Мозъкът започва да подава сигнали на тялото да разгражда натрупаните мазнини в депата, за да осигури достатъчно енергия за работещите мускули. Липидите се освобождават от мастните депа и посредством транспортни протеини достигат до местата, където има нужда от енергия.

 

Така също те участват изграждането на клетъчните мембрани, предпазват молекулата на ДНК от увреждане, помагат на организма при възникнала инфекция и са жизнено важни за правилното развитие на плода по време на бременност.

 

Мазните придават вкус и приятна консистенция на храните. Те правят салатения дресинг богат и наситен, сладоледа – вкусен и вида на бисквитките и кексовете – завладяващ. Пърженето на храни в разтопена мазнина или олио, каквито са поничките или пържените картофки, им придава хрупкавост и вкусен външен вид. Въпреки вкуса им, редовната консумация на такива храни е нездравословно, тъй като те са богати на наситени и транс мазнини.

Прочети още на: Нутриенти, що е то? Липиди | Puls.bg – https://www.puls.bg/dieti-c-22/nutrienti-shcho-e-to-lipidi-n-31827




Вашият коментар