Обруганият паметник на Скобелева майка


Обруганият паметник на Скобелева майка

Времето заличава истории, разтърсили някога хората. Така стана и с паметника на Скобелева майка, разположен на източния вход на Пловдив в подстъпите към магистралата, предаде кореспондентът на БГНЕС в града под тепетата.

Днес районът, наречен Скобелева майка, за съжаление се свързва най-вече с жриците на любовта от близкото Столипиново.

Скулптурата на Олга Скобелева е с разбит нос, наоколо има купища боклуци. Много малко хора и от пловдивчани вече знаят чий е този паметник, да не говорим пък за преминаващите оттук българи от другаде. А историята е значима както за града, така и за България.

Олга Николаевна Скобелева е съпруга на генерал Дмитрий Скобелев и майка на Белия генерал Михаил Скобелев. Идва в България през 1877 г. вече като вдовица, за да помага на сина си. Тя началник на лазаретите по време на Руско-турската освободителна война, а след края й се заема с благотворителна дейност. На практика тя е първият ръководител на българското дружество на Червения кръст. Олга Скобелева създава в Пловдив приют за сираците от Априлското въстание и Руско-турската война и дава покрив, храна и грижи на 250 български деца. Сиропиталища и училища Олга Скобелева организира и в други селища, а освен това тя работи и за откриване и уреждане на болници и в двете тогавашни български държави – Княжество България и Източна Румелия. През 1879 г. тя става заедно с граф Игнатиев инициатор за събиране на средства от руския народ за изграждането на храм паметника над с. Шипка. Има намерение да основе образцово селскостопанско училище в Източна Румелия, да построи църква в памет на съпруга си – генерал Дмитрий Скобелев. Омъжена съвсем млада, Олга Скобелева е била винаги съпричастна с проблемите на обикновените хора, свидетелстват исторически извори, позоваващи се на нейни съвременници. Умна, любознателна, с решителен характер, тя е била ярка фигура в средите на руската аристокрация.

На 6 юли 1880 година Олга Скобелева тръгва с файтон към Чирпан, за да занесе там парите за основаването на нов приют за сираци. Придружава я прислужницата й рускиня, а освен файтонджията с тях е пътувал и вестовой. Повече охрана не й е била нужна, смятала генералшата. Предпочела е да тръгне късно, за да избегне жегата. Извън града, на мястото, където днес е паметникът, файтонът е застигнат от няколко конници. Те стреляли по пътниците, после съсекли със саби двете жени. По една случайност вестовоят оцелял от нападението и от него станала ясна истината за жестокото убийство. Ръка върху благодетелката вдигнал не кой да е, а капитан Узатис, офицер от руската армия, ординарец на генерал Михаил Скобелев по време на войната. Черкезин по националност, той бил в най-близкото обкръжение на Олга Скобелева. След войната започнал строеж на мелница в Дермендере, днешното село Първенец. Той лично помагал на Олга Скобелева да сложи рублите, които носи, в големи дамаджани.

По дирите на убиеца веднага тръгва Учебният ескадрон под ръководството на подпоручик Кирил Ботев, брат на поета – революционер. След като войниците не откриват капитан Узатис в пловдивската му къща, се отправят към Дермендере и обкръжават селото. Той е там, вече успял да зазида рублите в строежа на мелницата си. Когато опитват да го задържат, той се застрелва.

Тялото на Олга Скобелева е пренесено в Русия и погребано в двора на църквата в семейното и имение. Тя умира на 57 години.

На лобното място е издигнат паметник. По късно, през 1965 година, е построена беседка със скулптурна композиция. Името й в Пловдив носи един от трите дома за деца без родителски грижи.

За Олга Скобелева Вазов написа :

Със цел висока, красна,

При нас дойде ти.

Но ръка злодейска

Дните ти съкрати.
Светице, прости!




Вашият коментар