Проф. Димитър Масларов: Много фактори за исхемичен инсулт са предотвратими


Проф. Димитър Масларов: Много фактори за исхемичен инсулт са предотвратими

Проф. Димитър Масларов ръководи Клиниката по нервни болести на Първа градска болница в София. В началото на 90-те години е работил в Института за изучаване на мозъка при БАН, а в Първа градска болница е вече повече от 20 години. Преподава в Медицинския колеж „Й. Филаретова“ и във Факултета по обществено здраве на МУ – София. Специализирал е мозъчносъдови заболявания в Израел. Автор и съавтор е на три монографии, три учебника по неврология и едно ръководство по долекарска помощ. Проф. Масларов има над 130 научни публикации и повече от 120 участия в конгреси и конференции у нас и в чужбина. Казва, че в тази специалност има винаги какво да се открие:

– Човек не работи рутинно, а трябва да мисли повече и да откривателства. Мозъкът е голяма тайна и ние си обясняваме по най-различен начин структурата и функцията му, но къде е генезисът на ставащото в него – не всичко е разгадано.

– Има ли значителен пробив в неврологията през последните десетилетия?

– Едно от големите постижения е лечението на мозъчносъдовите заболявания. През 1995 г. беше одобрено лечение за исхемичния инсулт – това е венозната тромболиза, която се предприема максимум до 4 часа и половина от първите симптоми. Колкото по-рано се извърши това лечение, толкова по-ефективно е.

– Ще бъде полезно да се знаят симптомите на инсулта, щом лечението е така спешно.

– Най-общо това са нарушения в говора, изкривяване на устния ъгъл, преходна слабост в ръка или крак, нарушено равновесие, главоболие, краткотрайно нарушаване на зрението. Лечението с тромболиза предполага наистина голяма спешност и признаците трябва да се знаят – защото може да се случи на всеки във всеки момент, у дома, на работа, в транспорта. И е извънредно важно да се обърне внимание на първите симптоми, защото включващите и изключващите критерии за провеждането на тромболиза са доста, но основният лимитиращ фактор е времето. Когато човек усети някои от споменатите признаци, това навежда на мисълта, че се случва някакво мозъчносъдово събитие. В повечето случаи, когато симптоматиката е лека и преходна, говорим за транзиторна исхемична атака. Това е моментът, в който може да се направи оценка на здравословното състояние на пациента, на състоянието на мозъчните съдове и при всички положения успехът от провежданото лечение ще бъде по-голям, отколкото когато исхемичният инсулт е вече настъпил.

– Говори се все повече за възможностите да се избегнат тежките поражения от инсулта. Виждате ли резултати в практиката от тези усилия?

– Да, има напредък, и то благодарение на активността на Българското дружество по неврология. Това е и една инициатива на Европейската асоциация по мозъчни инсулти (Angels Initiative) – да се провеждат популяризиращи акции сред населението, а от друга страна – да бъдат сертифицирани 1500 болници в Европа, които да отговарят на определени критерии. Целта е всички европейски граждани, независимо от това къде се намират, да имат достъп до такава болница и да се знае, че пациентът в Шумен или в Залцбург ще получи еднаква по качество помощ. Всъщност транспортирането, логистиката, информационното осигуряване са по-голямото предизвикателство, отколкото медицинската готовност. Ние сме готови за това лечение в почти всички неврологични отделения в България. Самата процедура не е проблем от медицинска гледна точка, организацията за вместване във времето е по-сложното. Европейските статистики сочат, че колкото по-голям съд е засегнат, толкова процентът на задоволително възстановяване е по-нисък и колкото времето от началото на инсулта до започване на тромболизата е по-продължително, толкова успеваемостта е по-слаба – движи се между 20 и 30%, дори в най-добре организираните центрове и мрежи, каквито са тези в Австрия и Швейцария. В Австрия преди 10 години бяха създадени 28 центъра за лечение на остри инсулти, после се прецени, че не са достатъчни най-вече поради труднодостъпните планински области, и се създадоха още 5. Освен венозната е възможна и артериална тромболиза, биха могли да бъдат проведени и процедури за изваждане на тромба, който е запушил съда. В момента у нас се организират 5 такива центъра и се смята, че на първо време ще бъдат достатъчни. Интересно е, че в някои областни болници хората много добре са организирали работата, координацията със Спешна помощ, събирането на екип и т.н., за да може тромболизата да бъде извършена в краткия времеви прозорец. Клиничната пътека покрива дейностите. Добре би било да има и пътека за транзиторна мозъчна атака, защото тогава ще може да се намесим профилактично при доста по-голям процент от хората, които са в риск.

– Доколко е възможно предпазването от такива мозъчни инциденти?

– Да започнем с първичната профилактика – оценка на индивидуалните рискови фактори. Има немодифицируеми, върху тях не можем да въздействаме – възраст, пол, наследствено предразположение. Модифицируемите са с високо ниво на доказателственост – на първо място е артериалната хипертония, следвана от диабета, нарушенията в сърдечния ритъм (т.нар. предсърдно мъждене), стенозите на каротидните артерии, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето, затлъстяването, слабата физическа активност, безконтролното приемане на контрацептиви, депресията, мигрената. Нарушеният липиден профил е добре документиран фактор за съдови заболявания като цяло. Разбира се, важно е да се изследват фракциите на холестерола, триглицеридите, съотношението между тях. Трябва да се спазват и определени условия преди кръвния тест. И все пак нека да се знае, че опасен е LDL холестеролът. От голямо значение е съчетаването на няколко рискови фактора. Наскоро завърших проучване, което ще публикувам – за съчетаването на рисковите фактори при пациенти от различни възрастови групи, но основно между 45 и 55 години. Изводът е, че над 80% от хората, които са преживели транзиторни исхемични атаки, са с артериална хипертония, ниска физическа активност, пушачи, хора, които консумират повече алкохол. При жените и метаболитният синдром е характерен риск. Тоест – ако се обърне внимание на тези фактори и се вземат мерки, в голяма част от случаите не би се стигнало до развитие на инсулт.

– Физическата активност влиза в съветите на всички специалисти, но остава подценявана от българите.

– Винаги е много важна. Не е задължително всички да ходим на фитнес, но всички можем да ходим пеша. И да правим между 5 и 10 хил. крачки на ден, което е около 3-6 км. Не изисква средства, а само желание. Европейската организация по мозъчни инсулти създаде мобилно приложение, което се нарича stroke riskometer, чрез което всеки може сам да си прецени рисковите фактори и да види върху какво би могъл да повлияе. Защото статистиките в момента сочат, че всеки шести мъж и всяка пета жена в света ще получат инсулт. Очаква се до 5 години броят на инсултите в световен мащаб да се удвои.

– Какви прегледи и изследвания да си направи човек над 50 години профилактично?

Човек трябва да тренира мозъка си, да учи нови неща, да търси социални контакти, да обръща внимание на храненето (с ограничена консумация на животински мазнини)

– Започва се с обикновени кръвни изследвания, кардиограма, преглед от невролог, изследване на съдовете, които хранят мозъка (доплерова сонография), ако е необходимо – скенер, ЕЕГ. У нас има достатъчно подготвени специалисти невролози. Според Националния консенсус за профилактика и лечение на мозъчносъдовите заболявания общопрактикуващите лекари имат ангажимент към пациентите по отношение на първична и на вторична профилактика. Трябва да се знае, че хората, които са преживели един инсулт, имат два пъти по-голям риск от втори и следващ такъв инцидент.

– Ако човек намира, че е започнал да забравя повече, това да го тревожи ли?

– Първо, мозъкът при различните хора старее по различен начин. И това зависи от много неща, но за мозъчното дълголетие можем да помогнем и сами – с повлияването на факторите, за които говорихме (което трябва да започне от млада възраст) и с упражнения. Човек трябва да тренира мозъка си, да учи нови неща, да търси социални контакти, да обръща внимание на храненето (с ограничена консумация на животински мазнини). Трябва да си създаваме положителни емоции – както споменах, депресията е един от рисковите фактори, перфекционизмът също.




Вашият коментар