Пържолата в кръчмата върви с историята на прасето


Пържолата в кръчмата върви с историята на прасето
По Коледа за всяка пържола, която си поръчваме в ресторанта, ще получаваме пълна информация за родината на животното, както и за мястото където е било заклано. Данните трябва да ни бъдат подавани от кръчмарите без излишни коментари при поискване, съобщи вчера д-р Любомир Кулински, шеф на отдел „Контрол и безопасност на храните” в хранителната агенция. Промени в европейското законодателство, които влизат в сила след 13 декември, предвиждат съдържанието за произхода на месото да включва мястото на отглеждане, транспортиране и информация къде е заколено животното. В момента е наложително изписването на произхода само за телешко месо, мед, зехтин и зеленчуци. С новия регламент това 

става задължително за всички видове меса 

говеждо, свинско, козе, птиче, а за останалите храни ще продължи да бъде доброволен. 

Алергените ще се обозначават задължително на етикета, след като влезе в сила новия регламент. В магазина е сравнително лесно и всеки, който прочете, може сам да прецени за опасностите. В бъдеще обаче дори когато тези продукти се консумират в заведения, клиентът трябва да е ясно информиран за тяхното наличие. Тази норма досега не съществуваше, но тя има за цел да защити здравето на консуматорите. В случай, че са използвани такива храни, представител на ресторанта трябва за информира клиентите си, че в готово блюдо има съответния алерген. От следващата година върху етикетите на храните ще трябва да се изписват целите наименования на вложените хранителни добавки и подобрители, вместо тези съставки да се крият зад номерация, започваща с различни видове Е-та. 

Друга новост е увеличението в размера на буквите на етикетите. Сега 

миниатюрните надписи затрудняват много потребители 

в Европа. След влизането на регламента в сила е предвидено размерът на буквите да бъде 1,2 мм. Без да се засягат националните мерки, задължителната информация за храните се обозначава на видно място по такъв начин, че да бъде лесно видима, четлива и когато е необходимо – незаличима. Информацията по никакъв начин не се скрива, затъмнява, отнема или прекъсва от какъвто и да било текст, изображение или друг пречещ материал, гласи член 13 за представяне на задължителните данни на регламент 1169/2011. 

Хлябът без опаковки също трябва да има етикети, настояват от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Става дума за достатъчно големи и видими надписи за съдържанието на продукта, които да се поставят на рафтовете, където може да се вземе такъв продукт. 90 на сто от насъщният в момента се продава насипно, съобщи Марияна Кукушева, председател на федерацията. Контролиращите от агенцията по храните и хората от хлебопроизводството започнаха вчера съвместно обучение, за да се подготви браншът за новите изисквания. В момента хранителната индустрия започва печатането на новите етикети. Около 800 000 харчи бизнесът за производство на нови опаковки, които отговарят на европейските изисквания.

81% от клиентите гледат срока на годност
Следенето на срока на годност е една от най-следените информации по етикетите от българите. 81 на сто от нашенци гледат колко са стари продуктите. След това хората гледат кой е произвел манджата, какъв е грамажът, произходът и марката. Само 20% от потребителите обръщат внимание на съдържанието на оцветителите и стабилизаторите, един на всеки десет гледа колко е маслеността, а 7,5% от хората се интересуват от съдържанието на сол. Въпреки широките кампании свързани със затлъстяването и проблемите от висококалоричните храни само 4% гледат енергийната стойност на продукта. 

Разчитането на информацията върху етикетите на храните е проблем за 63 на сто от хората у нас, а дребните букви затрудняват повечето българи, които се вторачват в надписите върху опаковките. Всеки четвърти у нас предпочита рисковите стойности да се обозначават със символ или направо картинка, според данните на последното изследване правено в областта на етикетирането.




Вашият коментар