Според Сметната палата субсидиите за биоземеделие не стимулират производството


Според Сметната палата субсидиите за биоземеделие не стимулират производството

Правилата за получаване на субсидии по мярка 11 „Биологично земеделие“ към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. позволяват на фермерите да получават плащане, без да се стремят към добиви. Този извод прави Сметната палата след одит за периода от 1 януари 2015 г. до 30 юни 2017 г., съобщава Инвестор.

Общият бюджет на мярка 11 е около 151,6 млн. евро или 5 на сто от бюджета на ПРСР.

Мярката подпомага биологичните растениевъдство, пчеларство и животновъдство. Според одиторите основният стимул на повечето стопани да участват е компенсаторното плащане. Интересът към биологичното земеделие е голям.

За кампания 2016 г. нарастват над два пъти спрямо кампания 2015 декларираните площи – до 91 491 ха, пчелните семейства – до 127 270 броя, животните – 20 412 броя.

При биологичните пчелни семейства увеличението е от 64 445 броя през 2015 г., на 145 221 през 2016 г.

От одобрените площи за кампания 2016 най-голям е делът на полските култури, включително фуражни – 41%, а най-малък при зеленчуците – 2 на сто.

Нарастват и получателите на субсидии – от 2 011 през 2015 г. до 4 235 през 2016 г.

Сред установените слабости са:

– Над две години след старта на ПРСР 2014-2020 г. няма стратегически документи за биоземеделие;

– Установен е недостиг на средства за поемане на нови ангажименти. Така за кампания 2017 г. е ограничен приемът на заявления за подпомагане.

– Изискванията по мярка 11 позволяват на фермерите да получават плащане, без да се стремят към добиви.

При проверка на място 82 на сто от стопаните в одитната извадка декларират доходи от реализирана продукция спрямо подпомагането . в съотношение по-малко или равно на 1 към 1.

Например фермер, който е субсидиран и по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., обработващ 10 ха лешници, със сертификат за 500 кг биопродукция за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция.

Друг производител на биодомати със сертификат за 7 тона продукция за 2017 г. също няма  приходи от биоземеделие.

При проверки на място на 14 стопани в повечето случаи градините са обрасли с плевели.

– Няма единна информационна система между Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ и функционалност за автоматично извличане на информация, което създава риск от забавяне на плащанията;

– Слабостите в системата на контрол не предоставят увереност за спазване на правилата за биоземеделие;

– Голямо е текучеството на персонал в компетентното звено в агроминистерството.

Една от шестте препоръки на Сметната палата към министъра на земеделието е допълнителни критерии да способстват за развитието на биоземеделието и за полагане на необходимите грижи и земеделски практики.

Друга препоръка към него е с единна информационна система да се подобри контролът по цялата верига.




Вашият коментар