Цветана Манева – една звезда без възраст


Цветана Манева – една звезда без възраст

Арт гилдията се събира утре вечер в националната галерия, за да празнува 70-ия рожден ден на Цветана Манева. Венелин Шурелов представя звездата професор във видеоинсталация. Приятели и обикновени фенове ще видят портрети на страхотната актриса от различни роли. Ако тя играеше в световни екранни хитове, щеше да блести в кастата на Даян Кийтън и Хелън Мирън. Цветана обаче е не по-малко щастлива – тя е една от малкото кралици на българското седмо изкуство от златната му епоха. Всъщност Манева се разписва в почти всички качествени истории, които са недостижими за повечето от съвременните кинаджии.

На сцената Цветана е от силна по-силна – от древногръцките трагедии до „Хората от Оз“ на Яна Борисова в „199“. Там нейната героиня писателка казва: „Единственото нещо, което не се съобразява със старостта, е любовта. Може да те сполети винаги, без да й пука дали е уместна. Любовта е много нетактична.“

Цветана обаче винаги открива хармония в чувствата. Не плаща данък „суета“ и иронизира нарцисите. Самият световен корифей Жан-Клод Кариер я нарича „звезда“, а когато го питат как се е ориентирал толкова бързо, той отговаря: „Няма начин тази жена да е друга!“. Неслучайно снимат Цветана в „Калоян“ още преди да кандидатства в академията. По онова безметежно пловдивско време тя е категорична – литературата и театърът текат във вените й, тя има неистов глад за стойностни преживявания, любопитството й към света е гигантско.

„Ако не си първа, то поне гледай да си от първите“, казва прочутият актьор Георги Манев, бащата на бъдещата Медея, когато разбира за нейните мераци към Мелпомена и Талия.

„Той ме научи да бъда издръжлива по време на работа, да имам присъствие и пълна отдаденост на сцената. Макар че доста трудно прие решението ми да тръгна по неговия път. Преди първия изпит във ВИТИЗ си казах текстовете с гръб към него – толкова много се притеснявах. Към постулата „Изкуството иска жертви“ баща ми добавяше: „Хората, които се захващат с тази професия, трябва да са морално и физически здрави. Конкуренцията съсипва“.

„Театър трябва да се прави на сцената, а не в живота“, вярва Цветана. И от това става ясно, че с нейния съпруг Явор Милушев вкъщи избягват да говорят „по работа“. Тя е категорична – нито тя е неговата половинка, нито той – нейната. „Явор умее да поражда у мен чувството, че съм необходима. Но всеки от нас е завършено цяло. Съвместното съжителство е голямо изпитание“, споделя Манева. Някога, докато е царски депутат, Явор се шегува: „Цветана е по-страшна от БСП и СДС накуп“. Момичето, което лепи чанти в завод „Петър Ченгелов“, след като не го приемат във ВИТИЗ заради все още неизчистено „р“, и момчето със синя кръв, бачкало като бетонджия, се бракуват навръх 9 септември.

„Това се оказа единствената свободна дата. От доста време живеехме заедно, но решихме, че е редно да се оженим. Бяхме безкрайно щастливи, безотговорни и романтични. И ужасно влюбени. Един прекрасен ден просто осъзнах, че Явор е човекът, с който искам да бъда до края“.

Цветана споделя, че са свързани от последователността, от посвещението един на друг, от въодушевяващото доверие между тях, от невероятното зачитане на свободата. Каквото и да прави единият, после винаги пита другия: „Изложих ли те или не?“.

„Явор ме научи, че ревността е глупава и жестока. Че тя те унищожава. Всяка връзка съществува, докато хората са си необходими. В изневярата няма нищо страшно, тя се случва и невинаги разрушава. Явор е възпитан в култура на бита, в лъчезарно отношение към света. Неговият аристократизъм е заразителен. Ако той не се беше държал с мен така, както го е правел винаги, нямаше да съм жива“.

В „Последната им дума“ на Ирина Акташева и Христо Писков. Това е ролята, която за малко да отведе Цветана на снимки в Холивуд. Американски продуценти онемяват от кадъра, в който тя кърми бебето си, родено в затвора, а след това увисва на бесилото. Янките веднага изпращат писмо до българската кинематография – всичко е по правилата на международния протокол. В него те искат хубавата и талантлива жена да подпише дългосрочен договор. Дори веднага се канели да я обявят за партньорка на Джеймс Бонд. София отговаря лаконично, но убедително: „Не може. Тя е болна“. Това се случва преди Нова година. А след празниците цялото щатско посолство се изсипва в пловдивския театър, за да види що за звезда е Манева.

В „Домът на Бернарда Алба“. В центъра е режисьорката Възкресия Вихърова. Това е спектакълът, в който Цветана излиза за първи път на сцената в Народния. Това се случва преди 8 години. Защото през 1982-ра добри хора отклоняват предложението Манева да играе в първата ни трупа. Говори се, че чевръсти колежки пишат писмо до ЦК, в което предлагат пловдивчанката да бъде назначена в друг софийски театър. Тя разумно решава, че ще е по-добре да се установи в „Сълза и смях“. Крикор Азарян я вика в Народния за „Януари“, но разчетеното като бунтарско представление скоро пада от афиша.

Откровения

„Голямото начало за мен е, когато започнах да работя с Любен Гройс. Дотогава получавах ролите според моите дадености. Но никой не беше надниквал в душата ми така, както направи той. Гройс казваше, че театърът е неговото убежище. Това е истината. А той ме научи на всичко, което съм. Общуването, репетициите, спектаклите с него се равняват на четири академии.“

„Случвало ми се е да се възраждам почти от пепелта. Чувствала съм се смазана до дъно – обидена, без вяра, изпълнена с горчивина. Но винаги съм откривала сили в себе си. Още повече че майка ми казваше: Не свивай веждите, гневът е грях.“

„След 10 ноември не исках да пренаписвам живота си. Не го направих и никога след това. Затова тогава си тръгнах от „Сълза и смях“ и останах на свободна практика. Времето беше бурно и разделно. Какво казваше покойният Маргарит Минков, тогава всеки се зае да измисля новото си минало. Имала съм възможности да напусна България. Но моето място е тук. Животът не е физическо измерение, а духовно. И в този смисъл няма значение дали ще ям хляб с чубрица или луксозни ястия“.

„Ако нещо ме довежда до омерзение и моите вътрешни протести, то това са животинските морални представи за истина и справедливост. Стигна се до „важно е аз да съм добре, а всички да са зле“. Това са нещата, които сриват живота ни.“

„Трудно е да живеем нормално, защото не умеем да решаваме проблемите си. Но и други народи ги имат. Просто ние не желаем да ги приемем, а веднага ги отхвърляме – хващаме се за главата, започваме да се тюхкаме, нервничим, стигаме до отчаяние. Ако не можеш да решиш проблема си, се смиряваш. Не съм сърдита заради това, което се случва около мен. Просто броя до десет и стискам зъби – не само в преносния, но и в буквалния смисъл на думата. И затова страдам от травматична пародонтоза“, каза Цветана пред Слави Трифонов. Според нея ние, българите, много трудно признаваме успеха на другия, а по-скоро лицемерно споделяме радостите му.

„Преди няколко дни чух една формулировка – че ставаме по-бедни, по-прости и по-малко. Което значи, че се самоосъждаме на изчезване.“

…“Говорим, без да мислим. Повечето хора у нас се молят, без да вярват. Отказваме се, преди да опитаме. А животът е един, не е особено дълъг и единственото осмисляне е в това да правиш колкото е възможно повече неща, с които да бъдеш полезен.“

…“Най-блестящата перспектива за всички се оказа политиката – голяма далавера и затова се насочват натам. Добре, ама кого ще управляват след време? Ако някой знае – да каже, аз не знам. Тревожно ми е. И не става въпрос за мен – аз съм изживяла по-голямата част от живота си и то добре. Не се оплаквам. Получила съм, според мен, дори повече, отколкото съм заслужавала. Децата, внуците, бъдещето – те трябва да съществуват реално в главите на тези, които живеят в настоящето. Иначе бъдещето няма да го има.“

…“Злото не заслужава добротата, с която го обгрижват непрекъснато в резултат на най-различни интереси. Добротата към злото е жестокост към справедливостта, а повече от 20 години сме свидетели точно на това. Не съм черногледа, прекалено чувствителна съм към настоящето.“

„Имам слабост към мъжете, а и ги ценя достатъчно. Повечето ми приятели са мъже. Те имат респект към мен и не смеят да ми посегнат. Но и аз не съм за посягане, все пак подстъпът към мен трябва да е съвършено различен. Аз ще дам знак, ако някой ми хареса, и тогава се вдига бариерата“, каза звездата при Сашо Диков.

…“Сексът не е въпрос на идеални части и съразмерности на тялото. Сексът е неистово влечение. Когато се получи между двама души, е идеално, но не е задължително да се обичат. Влечението е въпрос на химия.“

…“Изоставяла съм. И мен са ме изоставяли. Тежко ми е било, но за нищо не съм се молила. Много пъти съм била неразбрана, защото ценя личното си пространство, свободата. Научих се, че страдаме от последствията на собствените си действия.“

…“Най-прелестно е, че не знаем кога ще си отидем. Това ми носи спокойствие“.




Вашият коментар