Packard 120 Convertible: Американски прелести


Packard 120 Convertible: Американски прелести

Близка среща с един великолепно реставриран американски ветеран от 30-те години

През 1935 г. луксозната марка Packard пуска на пазара компактния масов модел 120. Неговата сдържана красота и модерна техника въодушевяват ентусиастите и днес.

Още при първия поглед на паркинга този виненочервен Packard Convertible Coupе създава впечатление за чудна смесица от художествена антикварна ценност и великолепна играчка. Обстоятелството, че е в състояние да се движи – при това дори съвсем грамотно и сравнително пъргаво – носи предимството, че можете да вземете със себе си тази издържана строго в стил ар деко скулптура почти навсякъде. Например когато като горд собственик посещавате със своя Packard 120 приятели и роднини или когато се включите с него в някое рали за ветерани. Със сигурност тогава ще ви се наложи да обяснявате на интересуващите се зрители многобройните, често скрити детайли на вашия американски кабриолет.

Първият би бил тази прекрасна фигура над радиатора, „The Goddess of Speed“. Богинята на скоростта има стъклено крило и днес е търсена рядкост от колекционерите на автомобилни аксесоари. А колко по-хубаво е, когато притежавате и принадлежащия към нея автомобил! Богинята пътува с вас върху разделена на две, V-образно заострена и леко наклонена динамично назад радиаторна решетка, чиито вертикални хромирани ребра подчертават нейната стройна, издигаща се нагоре форма.

Разположените от двете страни хромирани фарове с „гръбна перка” в обтекаем стил придават на кабриолета спортна нотка. Същото внушение носят компактните капковидни калници, които под фаровете вече са се сраснали със страничните части на издълженото торпедо – първи, колебливи крачки към бъдещите каросерии тип „понтон”. В сравнение с този автомобил тогавашните германски луксозни кабриолети на Maybach и Mercedes с техните грамадни лампи и чудовищни, напомнящи слонски уши калници изглеждат светски екстравагантни и малко старомодни.

Освен това модерната каросерия на Packard притежава някои практични, традиционни елементи на оборудването, като сгъващия се надолу мостик за багаж и т.нар. „седалка за тъщата”. Тази интегрирана в задната част пейка предлага достатъчно място за двама (по-дребнички) допълнителни пътници, но достъпът до нея е твърде сложен – само отпред през дясното стъпало. Кръгла гумена помощна подложка върху задния калник показва пътя и същевременно предпазва лака. Почти няма начин обаче при качването да не стъпите върху тапицерията на седалката с пясъчен цвят, което при автомобила от нашите снимки, реставриран до най-доброто възможно ниво („конкорсо”), естествено, предизвиква известни задръжки.

Редовият осемцилиндров мотор на Packard е скрит най-отдолу

И най-после – задължителния поглед под разделения на две капак на мотора, където, независимо че това е „компактен” модел, очакваме да видим 4,6-литров редови осемцилиндров двигател със 120 к.с. Отначало откриваме там само един грамаден въздушен филтър и клаксон с два фанфара, който би стоял много добре на покрива на някой американски камион. Агрегатът с малка конструктивна височина и 16 стоящи странични клапана е разположен ниско и изместен значително назад, удобно легнал в шасито със стоманени носещи греди.

Докато в конвенционално конструирания двигател няма съществени новости, в други отношения моделът на Packard е наистина блестящ – с модерна за времето техника, способна да направи шофирането на един предвоенен класик несложно и комфортно: напълно синхронизирана тристепенна механична трансмисия с обичайния за времето скоростен лост в средата на пода, хидравлична спирачна уредба, автоматичен смукач за стартиране и независимо окачване на предните колела с винтови пружини. Време е вече да изпробваме всичко това на пътя.

Отвън грамаден, отвътре колкото Fiat 500

Отначало се качваме, по-точно, изкачваме, в автомобила и се отпускаме върху приятно стегнато тапицираната цяла седалка. С плътен металически звук окачената отзад шофьорска врата улучва своята ключалка. Както при много други предвоенни автомобили от луксозния клас, тук седите по-високо, отколкото в модерен SUV, така че можете да разговаряте с минувачите лице в лице. Това неимоверно повишава усещането ви за собствена значимост – например когато показвате документите си при полицейска проверка. Вие седите удобно, а пазителят на реда е принуден да стои прав.

Въпреки че откритият Packard е широк 1,91 м и дълъг малко над пет метра, стесняващата се напред пътническа кабина предлага не много повече място от един днешен Fiat 500. Въпреки това радостта ви не намалява, а расте. Общата облегалка достига на височина почти до тила и предоставя ефикасна опора за целия гръб. Очите се наслаждават на лакирания в цвета на автомобила метал на арматурното табло, дискретно украсено с ивици от пет хромирани линии и две двойки уреди за контрол на двигателя. Разграфен в километри скоростомер с невъобразимите 180 км/ч в края на скалата показва недвусмислено, че подобно на много други машини на Packard, нашият фотогерой е бил предназначен за Европа, където първоначално е кръстосвал шосетата на Бенелюкса.

Богинята на скоростта показва пътя

В крайна сметка синьото небе над главите ни безпроблемно компенсира усещането от тясно скроената в сравнение с размерите на автомобила кабина. Погледът напред преминава над стесняващото се торпедо на мотора и двете резервни колела, покрай малката фигура над радиатора, балансираща на ръба на пропастта пред автомобила, и също ви изпълва с радостното очакване за шофиране на истински Packard. Празникът започва с просто завъртане на контактния ключ – и двигателят се залавя за работа почти безшумно, издавайки само ниско, напомнящо за турбина, бръмчене.

Стърчащият от пода педал на съединителя не оказва прекомерно съпротивление при натискане. Също и скоростният лост с размери като в камион се нуждае по-скоро от нежна, отколкото от твърда ръка, за да подреди предавките точно според желанията ви. С малко по-високи от минималните обороти потегляме без придръпване и още при около 25 км/ч превключваме на втора, а при 50 км/ч на третата и последна предавка. По-нататъшното ускоряване до максималните 137 км/ч се поема изцяло от редовия осемцилиндров агрегат, който благодарение на 305 нютонметра въртящ момент при само 1500 об./мин тегли мощно, почти като електромотор.

Единствено индиректната кормилна уредба изисква повишено внимание в началото на първите изминати с Packard километри, ако искате кабриолетът, общо взето, да следва зададения курс. Завиването на кръстовище също изисква да започнете маневрата отрано, за да избегнете контакт с указателните табели или разходка из местната флора. Иначе импозантният Packard се носи уверено и сигурно през градове и села, където постоянно привлича пълни с удивление погледи.

Автомобил за малкия човек?

Всъщност нашият кабриолет 120, наричан от познавачите „One Twenty“, е бил „Packard за малкия човек” Основаната още през 1899 г. от братята Джеймс Уорд и Уилям Дауд Пакард в Уорън, Охайо, марка е смятана за най-големия съперник на Cadillac. Още първите модели на Packard от 1900 и 1901 г. притежават епохални технически нововъведения, като Н-образната схема за превключване на предавките и първия кръгъл волан на мястото на кормилния лост. Други бележити разработки са например първият сериен V12 (1915, Twin Six), всеобщото въвеждане на спирачки на четирите колела, диференциалите с наклонени зъби (и двете през 1923 г.), климатичната инсталация (1940) и много други. Прочути специализирани фирми от Европа и САЩ, като Erdmann & Rossi, Franay, Graber, D’Iteren, Le Baron и др., сътворяват великолепни специални каросерии върху шасита на Packard.

След великото сгромолясване на банките в САЩ от Packard решават да пуснат на пазара компактен и евтин автомобил, който е представен през 1935 г. и се нарича 120. Числото отговаря на междуосието в инчове. Понеже се произвежда на същия конвейер като големите модели, за 120 продължават да важат високите стандарти за качество на марката. „Малкият” Packard се предлага в седем различни варианта на каросерията и се превръща в голям търговски успех.

Независимо от това след сливането със Studebaker през 1950 г. Packard е принуден да остъпи пред мощта на Chrysler, GM и Ford. На 25 юни 1956 г. последният истински Packard слиза от конвейера в Саут Бенд, Индиана. Хубаво е, че много от надарените с неподвластна на времето красота автомобили са преживели изминалите десетилетия и днес могат да ни предложат превъзходно усещане за кабриолет.

Заключение

Редакторът Франц-Петер Худек: Ето така може да ви зарадва един автомобил отпреди войната – откритият Packard импонира със семплата си елегантност и се движи като модел от петдесетте години. Доказателство за това е и фактът, че уважаваната от мен Дита фон Тийз (актриса, дизайнерка, фотомодел) дълго време шофираше един син Packard 120.

 

ЗИС 110 – автомобил за големия човек

По замисъл ЗИС 110 – първият следвоенен лек автомобил в СССР – е трябвало да бъде почти точно копие на харесвания от Сталин Packard 160. Но някои затруднения при проектирането на бронираната версия карат конструкторите му да предпочетат каросерията на не толкова престижния Buick Limited 90 L, разработена първоначално за Cadillac. За да не предизвикат неудоволствието на вожда, те украсяват ЗИС 110 с някои външни атрибути на Packard, затова мнозина и днес го смятат за копие на американската лимузина от голямата (Senior) серия, включваща модели като 160 и 180. Производството на ЗИС 110 продължава от 1945 до 1958 г., изработени са общо 2072 екземпляра.

 

Технически данни 

Packard 120 (1936)

Двигател
Осемцилиндров редови мотор с водно охлаждане, цилиндрова глава и моторен блок от сив чугун, стоящи клапани, колянов вал с пет основни лагера, един карбуратор с вертикален поток Stromberg EE-14, бордова електрическа система с напрежение 6 волта.
Работен обем: 4621 см³
Диаметър на цилиндъра х ход на буталото: 82,5 x 114,3 мм
Мощност: 120 к.с. при 3600 об./мин
Макс. въртящ момент: 305 Нм при 1500 об./мин
Степен на сгъстяване: 6,41 : 1

Силово предаване
Задвижване на задните колела, тристепенна механична трансмисия, главно предаване 4,1:1

Каросерия и ходова част
Носеща рама с надлъжни и Х-образни напречни греди, изцяло стоманена каросерия тип кабриолет с две пътнически места и отваряща се седалка за допълнителни пътници
Отпред: независимо окачване, отгоре с носачи, отдолу с обтегачи и реактивни щанги, винтови пружини и амортисьори с лостов механизъм
Отзад: твърд мост с листови ресори
Гуми 7 x 16 инча.

Размери и тегло
Дължина х широчина х височина: 5007 x 1910 x 1760 мм
Междуосие: 3048 мм
Предна/задна следа: 1498/1524 мм
Тегло: 1760 кг
Резервоар: 75,8 л.

Динамични характеристики и разход
Максимална скорост: 137 км/ч
Ускорение от 0 до 100 км/ч: 20 сек
Разход: около 15–20 л/100 км.

Период на производство и тираж
Packard 120, 1935 – 1937, както и 1939 – 1941, междувременно продаван като Packard Eight. През 1936 г. са продадени около 55 000 екз. (всички каросерийни версии).

 

Текст: Франц-Петер Худек
Снимки: Йорг Кюнстле




Вашият коментар