Последните открития бяха направени по време на теренни проучвания
Полско-перуански археолози са открили над 2,5 километра досега неизвестни доколумбийски пътища в близост до Мачу Пикчу, което дава нова представа за това как е бил организиран, свързан и използван древният инкски ландшафт.
Находката е направена по склоновете на връх Янантин в източната част на Андите, където тропическият дъждовни гори е крил следите от древната инфраструктура в продължение на векове.
Наред с пътищата те откриха и недокументирани досега тераси, платформи и кръгли структури, което показва, че ландшафтът около Мачу Пикчу е бил много по-развит, отколкото се е смятало досега, съобщава Heritage Daily.
Мачу Пикчу и околният му културен ландшафт са част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г. Въпреки повече от век археологически проучвания обаче изследователите продължават да разкриват досега неизвестни елементи около прочутия обект.
Последните открития бяха направени по време на теренни проучвания, проведени през юли и август 2026 г. от специалисти от Полша и Перу.
Изследването на региона представлява необичайно предизвикателство. Районът на проучването се намира на надморска височина между приблизително 2 000 и 2 700 метра и е покрит с изключително гъста тропическа растителност.
Професор Мариуш Зиолковски, директор на Центъра за андски изследвания към Варшавския университет, заяви пред Полската пресагенция (PAP), че на един изследовател му е отнело около три часа, за да измине само 250 метра през гората с мачете.
Поради това традиционните археологически проучвания лесно могат да пропуснат структури, скрити под растителността.
За да преодолеят проблема, изследователите се обърнаха към LiDAR (Light Detection and Ranging – лазерно засичане и измерване на разстояния), като използваха скенери, носени от дронове.
Технологията излъчва лазерни импулси към терена и измерва времето, необходимо им да се върнат. Докато много импулси се отразяват от горската корона, други преминават през пролуки в растителността и достигат земята.
Изследователите могат цифрово да премахнат дърветата и растенията от получените данни, създавайки подробен триизмерен модел на терена под тях.
Техниката разкри тесни, зигзагообразни пътеки, пресичащи ландшафта. След като идентифицираха една пътека, известна на местните хора, археолозите проведоха допълнителни проучвания с дронове и започнаха да разкриват много по-голяма мрежа.
Досега са идентифицирани над 2,5 километра досега неизвестни пътища от доколумбийската епоха, като най-дългият непрекъснат участък се простира на поне 1,2 километра.
И изследователите смятат, че това може да е само началото.
Професор Зиолковски заяви, че крайната обща дължина може да бъде поне два пъти по-голяма, като обясни, че екипът е завършил едва първия етап от отнемащия много време LiDAR анализ.
Пътищата ли са били построени от инките?
Зигзагообразната конструкция и трасето на пътищата съответстват на известните инженерни техники на инките, но археолозите подхождат предпазливо към определянето на точна дата.
Някои маршрути може да са от периода преди инките и впоследствие да са били преустроени, модифицирани или използвани повторно.
Ще са необходими допълнителни археологически проучвания, за да се установи кога са били построени отделните участъци и как са се развивали с течение на времето.
Въпреки това откритията биха могли значително да променят разбиранията на археолозите за по-широкия пейзаж на Мачу Пикчу.
В Националния парк „Мачу Пикчу“ вече са известни над 60 археологически обекта, свързани чрез мрежа от пътища, за които се смята, че са изпълнявали различни функции във връзка с основното селище – Ллакта де Мачу Пикчу.
Голяма част от документираната досега дейност е съсредоточена на левия бряг на река Урубамба. Новооткритите пътища сочат, че ландшафтът от другата страна на реката също е претърпял значително развитие по време на периода на инките.
Изследователите проявяват особен интерес към ролята на региона Мандор, разположен точно срещу Мачу Пикчу.
