Внаши дни, динозаврите са със статут на истински знаменитости. Разглеждаме с интерес костите им в музеите, гледаме филми с тях, четем книги, посветени на тези забележителни създания и ги подаряваме на децата си под формата на играчки. Популярността им, обаче, има и неочакван страничен ефект: редом с научните открития се разпространяват заблуди, които постепенно започваме да възприемаме като безспорни факти. Огромни, тромави, студенокръвни влечуги или неудържими хищници, способни да настигнат автомобил – подобни образи са завладяващи, но и подвеждащи. Новооткритите фосили, създадените компютърни модели и химичните анализи разкриват, че праисторическият свят е бил много по-разнообразен, отколкото се смяташе доскоро.
- Вече сме открили всички динозаври
Препълнените музейни зали създават усещането, че палеонтолозите вече са открили почти всички динозаври, които някога са живели на нашата планета. След толкова проведени експедиции изглежда невъзможно да са останали много неизвестни видове. Истината може да ви изненада – ние всъщност познаваме само малка част от тях. Динозаврите са съществували в продължение на повече от 160 милиона години и са обитавали различни райони. За толкова дълъг период са се появявали и изчезвали безброй популации, повечето от които не са оставили почти никакви следи. Причината е, че превръщането на едно животно във фосил изисква рядко съчетание на обстоятелства. Останките трябва да избегнат пълното разлагане и унищожаването от други организми, да бъдат затрупани сравнително бързо и да останат непокътнати в продължение на милиони години. Не на последно място, има и още едно важно условие – скалите, които ги съдържат, да са достъпни за изследване. По тази причина, фосилният летопис представлява непълен архив с огромни празнини. Богати на находки пластове могат да се намират под гори, градове или дори морета. Към природните ограничения се добавят недостигът на финансиране и политическата нестабилност в някои региони, които представляват интерес за палеонтолозите. Междувременно, учените продължават да се натъкват на нови видове. Понякога откритията идват от теренна експедиция, а друг път – от повторното изследване на кости, престояли десетилетия в склада на някой музей. Дори добре познатите колекции могат да крият големи изненади.
- Всички динозаври са били гиганти
Дългите шии, масивните тела и огромните зъби доминират в популярните представи за динозаврите. Това е напълно разбираемо: най-впечатляващите музейни експонати често принадлежат на животни с изключителни размери. Пример в това отношение е дредноутусът – огромно тревопасно създание с приблизителна дължина 26 м. Теглото му пък е предмет на нестихващи спорове. Първоначалните оценки сочат, че той е тежал около 59 тона, но други изследвания разкриват значително по-ниски стойности. Тези разминавания показват колко трудно е да се правят категорични заключения на базата на непълен скелет. Учените са изправени пред нелеката задача да установят обема на мускулите и вътрешните органи, а различните методи дават различни резултати. Независимо от всичко това, дредноутусът несъмнено е бил огромен. Гигантските размери все пак не са толкова широко разпространени, колкото смятат повечето хора. Пернатият анхиорнис, например, бил с големината на врана, а дължината на микрораптора била под метър, значителна част от която се падала на опашката. Други динозаври били с размерите на кокошки, пуйки или домашни котки. Не бива да се забравя, че дори най-едрите видове са започвали живота си в яйца. Новоизлюпените животни са били многократно по-малки от възрастните и са преминавали през значителни промени, докато растат. Следователно динозаврите представляват изключително разнообразна група, в която влизат както дребни пернати животни, така и някои от най-големите същества в историята на Земята.
- Тиранозаврите са били много бързи
Вероятно повечето от вас си спомнят сцената от филма „Джурасик парк“, в която тиранозавър рекс почти успява да настигне движещ се с висока скорост джип. В киното този хищник често е представян като бърз спринтьор, но учените не споделят това мнение. Възрастният тиранозавър рекс е тежал няколко тона. При движение неговото внушително тяло е натоварвало изключително много костите и ставите на задните му крайници. През 2017 г. изследователи съчетават компютърни модели с данни, получени от детайлен анализ на фосили. Резултатите показват, че бързото бягане би подложило скелета на възрастен тиранозавър на огромно напрежение и може да доведе до тежки травми. Това, разбира се, не означава, че хищникът е бил тромав или безпомощен. Максималната му скорост остава спорна, а резултатите от създадените модели зависят от реконструкциите на неговото тяло и свойствата на тъканите. Освен това, по-младите и леки индивиди вероятно са били значително по-подвижни. Тиранозавър, тежащ няколко тона, е можел да се движи ефективно и без да спринтира бързо. За успешния лов от съществено значение е умението на хищника да се приближи незабелязано до своята жертва, както и силата на захапката му. В тази връзка, палеонтолозите неслучайно смятат тиранозаврите за едни от най-опасните същества, живели някога. Смята се, че те с лекота са можели да откъсват големи парчета месо и да раздробяват кости, тъй като силата на захапката им е достигала 35 000 нютона (това съответства приблизително на напрежението, което тежест от 3,5 тона оказва върху основата, върху която е поставена).
- Студенокръвните динозаври
В представите на повечето хора динозаврите са гигантски гущери, които разчитат на слънчевите лъчи, за да се стоплят. В наши дни учените смятат, че истината е друга. Микроскопичната структура на костите при редица динозаври показва обилно кръвоснабдяване и бърз растеж. Перата, които покривали телата на някои от тях, имали способността да ограничават загубата на топлина. Находките от полярни области пък свидетелстват за живот в условия на продължителна тъмнина и ниски температури. Преди около месец беше публикувано изследване, което разкри нещо повече от изненадващо за тиранозавъра. Авторите му анализирали въглеродни и кислородни изотопи в емайла на три зъба от два индивида. Разпределението на определени изотопни комбинации зависи от температурата при образуването на емайла и позволява той да се използва като своеобразен молекулярен термометър. Получената средна стойност е около 36,3 градуса по Целзий. Тя е близка до човешката телесна температура и по-висока от средната стойност, установена при изследвани крокодилоподобни от същата геоложка формация. Резултатите подкрепят извода, че тиранозавърът е поддържал температура над тази на околната среда. Това не означава, че въпросната специфика се отнася за всички динозаври. Все пак има достатъчно доказателства да се направи заключението, че въпреки огромните си размери, телесната температура на някои видове е била изненадващо висока и определянето им за студенокръвни е напълно погрешно.
