Автор: Светла Йорданова
Логично е да сме на последно място в класацията на PISA, след като образованието и културата не са приоритет у нас
Радвам се, че мъжът до мен е всеотдаен и с изключително добро сърце
Талантливата актриса Елена Атанасова има десетки роли в киното и театъра, но придоби голяма популярност като екранната съпруга на Ненчо Балабанов в хитовия сериал на Нова ТВ – “All Inclusive”. Тя е завършила НАТФИЗ, в класа на проф. Димитрина Гюрова през 2000 г. Скоро след това Елена получава “Аскеер” за изгряваща звезда за ролята си в моноспектакъла “Дневникът на Бриджит Джоунс”. Актрисата е участвала в известни тв-предавания, като “Аламинут” и “Клуб НЛО”, а в “Като две капки вода” доказа, че е и много добра певица. Музикалният є талант проличава и в мюзикълите на реж. Борис Панкин – “Оркестър без име” и “Ах, този джаз”. Понастоящем Елена е една от звездите на Сатиричния театър. Сред по-известните спектакли с нейно участие са “Етърви”, “Политическо сатирично кабаре”, “Случаят Лола”, “Двубой”, “Рейс”, “Преспанските камбани”, “Свекърва”, “Идеалният мъж”… Много ценна за нея е и ролята є в пиесата на живия ни класик Стефан Цанев – “Мистерия с кон”, под режисурата на Анастасия Събева.
В живота ми се случиха доста драматични неща и ми се иска занапред да има баланс
– Елена, как ти подейства новината, че филмът с твое участие “Нина Роза” е канадското предложение за “Оскар” за чуждоезичен филм през тази година?
– Като прекрасен подарък, защото това е изключително силна новина, която не се случва всеки ден в живота на един актьор. Пътят, който извървява нашият филм е доста хубав и се радвам, че успява да привлече внимание с качеството си. Той вече спечели “Сребърна мечка” на “Берлинале”, както и наградата на публиката от “София Филм фест”. Филмът тръгва от 9-ти октомври по кината у нас, така че очаквам с нетърпение реакцията на зрителите. Режисьорката е канадка и с колеги си говорихме, че е изключително топло един чуждоговорящ творец по такъв красив начин да покаже своята гледна точка за такъв световен феномен, като емиграцията. Филмът е за един наш емигрант, отишъл да търси щастието си в чужда държава, но след дълги години се появява причина, заради която се връща в родината… Много радващо е как тази канадска режисьорка успява така вълнуващо да предаде връзката с България.
С двете си домашни любимки – Кара и Чара
– Каква е твоята роля в този филм, който спечели не една, а две награди от тазгодишното “Берлинале” – за най-добър сценарий и режисьор?
– Моята роля е на майката на едно талантливо дете – Нина. Майка, която също е с творчески умения, но не предполага, че детето е наследило в някаква степен нейните таланти и си е едно генийче, но то усеща това вътре в себе си и на бял свят излиза нещо много красиво. Героинята ми е изключително далечна от мен като персонаж, но точно това беше интересно и голяма провокация. Доверих се изцяло на режисьорката, за да вървя успешно по пътя, по който тя ме водеше.
– Наскоро имаше рожден ден. Как го посрещна и кои бяха най-хубавите пожелания, които получи от колегите ти от Сатиричния театър?
– За пореден път посрещам рождения си ден на “Аполония”. Стана традиция предишния ден да имам представление и да празнувам след това, като стане 24 часа! Този път играхме “Етърви” и по едно време спря тока, но беше забавно, защото точно преди 10 години на същата дата играх моноспектакъл и пак спря тока… Така че, вече имам опит – помолих публиката да пусне фенерчетата и продължихме. После – в 12 през нощта си потопих краката в Черно море и си пожелах “морето да ми е до колене”, защото за жалост в живота ми се случиха доста драматични неща и ми се иска занапред да има баланс. Пожеланията за празника ми от колегите бяха за здраве и смислени проекти – с готини хора и екипи. Това е много важно, за да се чувстваш удовлетворен на работното място.
С партньора си в “All Inclusive” – Ненчо Балабанов
– А кой е актьорът, който те разсмива най-много на сцената и извън нея?
– Когато снимахме “All inclusive” – Ненчо (Балабанов) беше човекът, който най-много ме разсмиваше. Той създава изключително добро настроение на терен. Както си говорите и изведнъж Ненчо асоциира някоя дума и започва да импровизира, като винаги запява с неговия измислен френски, който обаче звучи много автентично. (Смее се.) Аз също се включвам и запявам с него. Иначе, на сцената не съм податлива на смях и няма как някой да ме разсмее там.
– Предстои да излезе още един нов филм с твое участие – “Жени извън употреба”. Какво се крие зад това провокиращо различни асоциации заглавие?
– Съдбите на четири изключително интересни жени – малко извън обсега на стандартното живеене. Всяка от тях е с нейните си липси и проблеми – на едната є липсва любов, на другата внимание и т. н., като техните истории са преплетени по много хубав начин от Нели Димитрова и изрежисирани от Сашо Косев. Работата с този екип е една хубава и чакана среща за мен. Във филма играем заедно със Силвия Лулчева, Албена Павлова и Александра Костова, а Сашо Косев привнесе неговия почерк в режисурата и така ни увлече и четирите, че имаме сходство в играта ни. Постижение е да съумееш да вкараш едни актриси в този стил на игра, а зрителят да припознае съдбата на тези героини. Филмът няма да излезе тази година, но вече спечели награди от няколко фестивала.
– Какви други нови роли да очакваме от теб?
– В края на октомври започвам репетиции на една нова австрийска пиеса в Сатиричния театър. Другата ми нова роля е във френската пиеса “Етърви”, с която бяхме на турне. В нея играя изключително голям шемет – една непохватна, сладка и заплитаща проблеми жена, която създава доста объркващи ситуации. Тя е домакиня и винаги влиза в стаята при гостите с едно “ку-кууу” и започват смешките… Пак съм в екип с много приятни колеги, а Влади Люцканов е режисьор.
– Освен професионалните успехи, напоследък при теб се появи още една хубава новина – разбра се, че през юни си се сгодила. Говорите ли си вече за сватба с твоя партньор и кои качества цениш най-много в един мъж?
– За сватба все още не говорим, засега сме на етап сгодени и сме си добре така – живот и здраве, като дойде момента ще се случи! По принцип ценя добрия човек и се радвам, че мъжът до мен е всеотдаен и има изключително добро сърце. Всичко между нас се случи бързо – когато хората се намерят, животът ги повежда напред и оттам-нататък е въпрос на баланс и хармония всеки ден да посрещаме изгрева и да си казваме “добро утро”, а вечер “лека нощ” и да сме щастливи от това.
– А през лятото успя ли да заредиш батериите за новия сезон?
– Това лято конкретно не успях, имах много сериозни семейни проблеми и драми – майчицата ми отлетя, а тя беше изключителна. Беше най-тежкото лято, което съм имала, но животът е това… Важното е, че бяхме заедно до последно и съм благодарна за всичката обич, грижа и внимание. В годините с нея останахме сами, след като татко почина и се справяхме в тези трудни времена, а тя съумя да бъде за мен и баща и майка… Това лято тя отново ми доказа, че и в най-тежките мигове е стожер и геройски премина през всичко. Надявам се, че сега е на едно по-добро място.
– Гледаш ли новини и кои теми и събития те вълнуват най-силно?
– Слава Богу работя в театър, в който правим “Политическо кабаре” и съумяваме да осмеем някои проблеми, които се появяват в страната ни. Като гледам новини често се случва да ги спирам, защото се натъжавам като виждам че обществото ни боледува сериозно и лек не се намира.
– Какво мислиш за данните от международното изследване PISA, според което 15-годишните български ученици са на последно място в ЕС по четивна, математическа и научна грамотност?
– Това е дълга и дълбока тема, която е свързана с това че сега берем плодовете на нещо, посято в годините назад. Като че ли няма как да се учудваме много, че сме стигнали до такъв тип класации… Не е песимистично, а логично да сме в подобни класации, когато целенасочено нямахме политика в тази посока и образованието и културата не са приоритет на управляващите. Няма как да посадиш едно дърво и да искаш череша, а то всъщност да е круша! Виждаме и агресията в училище – енергията на учениците не е концентрирана в това да градят, а избива в нещо друго, което е болна тема в обществото ни. Такъв им е примера, в такава среда растат и те копират… Вкъщи можем да говорим за тези неща, но като общество сме слаби – нямаме енергията да се обединим, да променим нещо и да сътворяваме добро.
– А какви емоции буди в теб историята, която сподели Богдана Карадочева за нейна близка учителка, на която бащата на една от ученичките є връчил дискове с попфолк, които да пуска на децата, за да не им мъти главите с Моцарт, Бетовен и класика?
– Има моменти, в които направо ми се доревава от подобни неща! Дори с чувство за хумор не мога да погледна на това, въпреки че професията ни е такава, че да успяваме да осмеем различни ситуации, но какво да осмиваме – попфолк да замени Бетовен, освен да остана без думи… Моята майка беше преподавател по френски. Тя имаше такова хубаво отношение с всички родители и ученици и аз съм расла с този пример, затова се чувствам неадекватна като видя нещо толкова различно! Спомням си, че след родителски срещи майка ми се прибираше с букети цветя и картички от благодарни родители, а те заедно работеха в една посока, докато сега не е така… Питам се, ако тя беше учител в днешно време – какво щеше да є се струпа на главата?!
– Каква е твоята кауза?
– Моята професия ми е кауза и искам чрез това, което правя и ми е дадено като талант да докосна сърцата на хората. Като отидеш на театър, или да гледаш хубав филм, изкуството по някакъв начин успява да те извади от не толкова приятни моменти и да продължиш въпреки всичко. Когато един човек дойде в салона, не се интересува дали съм загубила някой, а очаква представление, което ще го разсмее и накара да се почувства по-добре. Моите родители са вярвали в изкуството и че това е моят път, така че въпреки загубата трябва да имам сили да изляза на сцената и да играя – надявам се те да ме гледат отгоре!
– Ти много обичаш животните. Може ли да се каже, че те също са твоя кауза?
– Да! Това е важна кауза, защото животните са такива душици. Хубаво е да има повече организации, които да ги защитават. Аз си живея с кучето ми Кара, но вече имам още едно, защото осиновихме и една “бабка” – Чара. Забавно е как ходи до мен като излизаме на разходка, понеже си кръстосва дългите предни лапи като аристократка – смешно кученце! Прекрасно е, който може да си осинови животинка, вместо да си купува.
– В какво вярваш и случвали ли са ти се необясними неща, или съвпадения?
– Аз не вярвам в случайността, а в Божия промисъл. В нашето семейство винаги сме били вярващи, още в онези години, когато в църква не можеше да се ходи, но майка ми и баща ми говореха френски и италиански и си спомням как си казваха на италиански “chiesa” – “църква”, когато искаха да отидем там. Тази думичка от малка ми е влязла в главата и слава Богу, че имам вярата – това е моето упование! Това лято за мен беше пълно с много болка и страхове от всичко, което неизбежно се случва в живота и единствено вярата ми е спасение.
