„Като знам как съм завършил, ме хваща страх да отида на доктор.“
– модерен фолклор
Не без основание се считам за оцелял, въпреки усилията на така наречената „здравна
реформа“. Случаи много, дори имах честта на няколко пъти да участвам в този водевил като
опитно зайче. Разбира се, плащах си. Та, нали всяко изкуство изисква подкрепа. Слава Богу, ми
се размина само с финансови жертви.
Ходещите из коридорите, с изражения на древноримски статуи, корифеи, ме поглеждаха
от височината на своето величие и с бръснещ полет предугаждаха доколко ми е пълна касичката
и дали си заслужава да забавят епохалния си вървеж заради някакъв субект като мен. Когато
бивах удостоен с жест на благоволение, трябваше да се съобразявам с какъв точно тип божество
си имам работа. А тях аз ги разделям на няколко основни групи:
1. Безхаберните. Дето не им пука изобщо и гледат как по-бързо да те разкарат в коридора,
че им смущаваш дрямката. Има ги още по някои поликлиники и спешни центрове.
Като дежурната в 20 ДКЦ. След като я изчаках достатъчно дълго, тя все пак благоволи да
се дотътри отнякъде и да ми заяви, че срязаната вена на пръста ми не е срязана. И без дори да
ми смени марлята, си врътна ремаркето наобратно. Но поне не ми взе пари.
2. Алчните. Те понякога успяват да излекуват някой нещастен страдалец с
платежоспособни роднини. Аз пък едва успявам да открия приемната в тяхната киностудия, но
видя ли бюрото (понякога и две) за бързи кредити на входа, веднага разбирам че съм уцелил
правилния панаир.
Веднъж за четири месеца ги изредих таман шест, без да разбера поради каква причина
кашлям, каква е връзката на червата със сърцето и какво наложи да платя за толкова много
изследвания. Но на изпроводяк пулмоложката ме открехна великодушно:
– Живей си живота!…
Това отдавна си го знам и без нея, но ми дойде мотивиращо да подобря речниковия си
запас с няколко по-рядко използвани думи.
3. Занаятчиите. Има и такава порода. Ще те разходят по пътечките, може дори да ти се
усмихнат и ако не ти е минала котка път, ще те изпишат „с подобрение“. Пак си заработват,
милите, но гребена, с който те решат, е по-благосклонен.
Откриха ми песъчинки в бъбреците и за да ги почистя, пих една специална вода от
бургаския край. Подейства след месец и така се озовах със силни болки при една нефроложка
на Пиротска. Спешното ú лечение се сведе до това ме накара да дойда на другата сутрин, да
взема лабораторните резултати от горния етаж и да ú ги занеса.
Но нея я нямаше! Сублимира в посочените от самата Нея ден и час. Добре, че един добър
чичко се смили над мен и звънна на негов колега от съседен квартал. За мое щастие, бях уцелил
единственият следобед от седмицата, когато той се появяваше там. Колкото до листчето с
цифрите и процентите, то замина веднага по електронен път.
4. Телефонджиите. Те лекуват по телефона. Телепатично усещат погрешното
функциониране на човешкия организъм и в повечето случаи уцелват. И такова отношение
трябва да ни радва, защото ако случайно успеем да попаднем в цеха им, те през цялото време
ще си говорят с други индивиди, а нашето физическо присъствие само ще разсейва сияйното им
лъчение.
Как ще прозвучи, например, сбъркан код за болест, лекарство или консуматив, да
пропуснат да ти изпратят направлението, да не ти подпишат документ?…
6. Телефонистите. Тези се стараят най-много. Стига да им се обади правилният човек. Че
и много обичат да се хвалят. Лошото идва, когото се престараят. Понякога прилагат излишни
дейности, които идват в повечко на обгрижвания клиент и тежко му, ако не уцели болестта, за
която са го абонирали.
Но не навсякъде може да Ви споходи такава радост. Трябва да попаднете в реномираните
заведения с големите фирми и гръмките титли.
Е, има и неколцина, дето още поназнайват хипократовата клетва, но те са на изчезване и
не си струва да им откривам специална категория.
Но пък всичките са писатели. И не само защото повече щракат на компютрите, отколкото
се занимават с лечението на болните, а защото съчиняват такива невероятни истории, че дори
Жул Верн и Стивън Кинг биха им завидели.
И за да не стане объркване, най-лесно ще ги разпознаете по касовите бележки.
Динко Димитров
18.III.2025
