по Вапцаров, но не съвсем
Сънно плаче
миналото в мрака.
От забрава
мислите болят.
Никой не възкликва:
„Не загива…“
Не! загива!
Жив ли е светът?
Знаех свойто място
във живота,
но напразно –
вече не съм там.
Тъй ще си остана
неграмотник
в цифровите
хляб и свобода.
31.055.2025
епиграми
Учех, хапвах и растях –
станах приказен левент,
но ме домързя и спрях,
за да стана…. седимент.
* * *
Хората със дередже
си купуват Фаберже.
Тези, с жълтите монетки
сбират левчета за сметки.
29.05.2025
Динко Димитров
