За едни това е застъпничество за собственото здраве, за техните шефове – абсолютен кошмар при организирането на работния график. Както и да го наречете, т.нар. „хроноработен ден“ (chronoworking) – структуриране на служебните задължения спрямо личния циркаден ритъм вместо традиционното работно време от 9 до 17 часа – се превърна в най-новата популярна дума в ерата на завръщането в офиса. Новата тенденция бързо раздели служителите на две групи: биологично просветени и дълбоко раздразнени.
Идеята е елементарна: мозъкът и тялото на всеки човек не достигат пик в продуктивността си в един и същи час. Някои хора са най-концентрирани в 7:00 сутринта и напълно изтощени в 15:00 ч. Други се събуждат истински чак по обяд и генерират най-добрите си идеи в 21:00 ч.
Терминът, въведен от британската журналистка Елън К. Скот, гласи, че вместо да принуждават всеки служител да работи в фиксирана смяна, компаниите трябва да позволят на хората да работят тогава, когато вътрешният им часовник ги прави най-ефективни.
Какво казва науката?
Това вече не е просто екзотична идея. Клиничният психолог и експерт по съня д-р Майкъл Бреус установява, че:
- 55% от хората са в своя пик между 10:00 и 14:00 часа.
- 15% са най-продуктивни рано сутрин („чучулиги“).
- 15% достигат върхова форма вечер или нощем („сови“).
- 10% имат нестабилен и лесно разрушим ритъм.
Проучване от 2023 г. сред 1500 американски работници разкрива, че 94% работят извън предпочитаните от тях часове, а 77% заявяват, че това пречи на тяхната продуктивност.
Изследвания на д-р Селин Ветер показват, че разминаването между работния график и циркадния ритъм увеличава риска от здравословни проблеми, включително диабет тип 2.
Гъвкавост срещу корпоративна реалност
За хората на свободна практика, като писателката Елоиз Скинър (която започва работа след 11:00 ч. и пише най-добре след 19:30 ч.) или Стефани Микелсън (която става в 4:30 сутрин), този режим работи перфектно. Но в традиционната офис среда той създава сериозни предизвикателства.
Психотерапевтът Ейми Морин посочва, че за много компании пълната гъвкавост е невъзможна поради крайни срокове, фиксирано работно време и нуждата от съвместна работа.
„Повечето компании все пак трябва да провеждат срещи – и няма как да има час, който да е идеален за абсолютно всеки“, отбелязва Морин.
Затова експерти по човешки ресурси препоръчват компромисен модел: гъвкаво работно време с т.нар. „защитени часове за застъпване“ (например служителите да могат да избират кога да започнат, но всички да са на линия между 12:00 и 14:00 ч. за съвместни срещи).
В крайна сметка науката е категорична, че циркадните ритми са реалност, но при прилагането им в офиса се изискват компромиси и леко изместване на графика с 1-2 часа, а не пълно игнориране на екипните задължения.
