Отклонението за село Лисец започва от околовръстното на Кюстендил. Там,
където обикновено стои бронираната кола на жандармерията. Не ú се стряскайте – тя
няма да Ви обърне внимание, тъй като си има занимавка с едни други наши
сънародници, които са доста многобройни и активни в този регион.
Докато набира височина, пътят разкрива все по-обширна гледка към околността
и аз с труд задържам погледа си върху острите завои. Води ме към сърцето на
планината и там ще се забие в дерето на река Лесковска. Ще продължи още малко,
вече без асфалт, но няма да преодолее изпречилите се чукари. Аз няма да стигна до
там, защото на финалното спускане, малко преди църквата „Свети пророк Илия“ и
войнишкия паметник, ще търся една кална отбивка вляво. Ще гледам да паркирам
така, че да не преча на тежката механизация на дърворезите. Щом стигна в ниското
Рила, Осогово, Конявската планина и техните подгласници няма се виждат повече.
Планината не е голяма, но е с характер. В радиус от 50 километра може да няма и
облаче, но тук ще вали поройно. Това ще го усетя на връщане, засега само прескачам
локви и си припомням прогнозата за слънчево време през цялата седмица. Гъстата
букова гора задържа влагата и рекичката, покрай която вървя, е пълна с вода.
Подминавам Гогова махала без да я забележа, скрита в гъсталака някъде вляво над
мен. Напористите ягоди и малини намират начин да се покажат иззад буйната трева,
знайни и незнайни билки тъкат ароматен цветен килим, наперени гъбки ми намигат
изкусително, а ята от скакалци и пчели играят танца на любовта.
Унесен в приятни мисли неусетно стигам до малък превал. Вляво е панорамният
връх Чукле, но аз търся първенеца Връшник и свивам в другата посока. Пропускам
няколко заблуждаващи отклонения и след последния ляв завой се изправям пред
стометрово изкачване. То ме води право нагоре през оредяващата недоизсечена гора.
Върхът е едно малко разочарование. Метални антени са заели тясното пространство и
едва намирам бетонната пирамида с избелелия ламиниран надпис. Някой е окосил,
колкото да се добере до вратата на съоръженията, а те бръмчат своята технологична
песен и денонощно замърсяват ефира с излъчването си. Останалото е келява джунгла,
през която мога да видя само някои заоблености на Осоговската планина. Сякаш
огромен похлупак е натиснал към земята доброто ми настроение.
Не ми остава нищо друго, освен да вляза в ролята на червената шапчица и да
пълня кошничката си с вкусни плодове на връщане. Верижна машина бавно пълзи
срещу мен, а камиони зачестяват и в двете посоки. Скоро нехарактерен шум се смесва
с песента на птиците. Тъмни влажни облаци неумолимо започват да се събират и
надвисват заплашително.
Динко Димитров
2018-11.02.2021
