Вън размята се зимата бяла
и отчаяно зъзне студа.
А една непосилна раздяла,
преобръща в жарава снега.
В крилете на бели снежинки,
кратък спомен проблясва за миг.
Сякаш някой оттам е преминал
в бели нощи, без вопъл и вик.
Може би нейде тук е оставил
своя спомен, угаснал в нощта-
за една недопита раздяла,
в чаша вино стопила снега!
