Знаете ли, че съвременната дума „паразит“ идва от името на длъжност в Древна Елада -„Паразит“, παράσιτος (parasitos), която буквално означава „някой, който се засища на чуждата маса“?
Основната задача на паразита било да забавлява домакините с приятни разговори на маса на различни теми. На чаша вино той философствал за смисъла на живота, както и разказвал вицове, притчи и забавни клюки за живота на градските жители. За тази му способност бил уважаван и добре нахранен .
Колкото по-добър бил в говоренето, толкова по-често го канели да споделят трапезата си с него.
Дори роб можел да стане паразит, ако знаел как да бъде душата на компанията.
Твърди се, че легендарният тракийски роб Езоп, роден в град Месемврия (дн. Несебър), преди да стане известен с басните , си,също е бил паразит.Езоп живеел в царство Лидия, в двореца на цар Крез, където куция и грозен роб с остър език забавлявал гостите.
Приписват му се множество кратки произведения, които се предават от уста на уста и стават известни като Езопови басни. През ІІІ век пр.н.е. са записани от Деметрий Фалерски.
Древните римляни поемат щафетата от елините, но от римския паразит вече не се изисквало да предлага някакви „философски глупости“: той трябвало да забавлява своите домакини с ласкателства и остроумие. Тогава името на професията става нарицателно, придобивайки своето съвременно звучене и значение. И древните римски драматурзи започнали активно да въвеждат паразитни герои в своите комедии, осмивайки основните им черти – настойчивост, ласкателство, алчност, желание да се облагодетелстват за сметка на някой друг, желание да спечелят благоволението на господаря с цената на всякакви услуги.
Смята се, че паразитите са едни от „предците“ на средновековните шутове.
Художник: Роберто Бомпиани „Паразит“
