Хиляди туристи идват всеки месец, за да видят „Устата на ада“ – лавово езеро във вътрешността на вулкана Масая, а милиони други хора живеят в близост до него.
Предвид броя на хората, които се намират върху и около този изключително активен вулкан, учените следят много внимателно действията му. Сега изглежда, че два магмени резервоара, стаени във вулкана, са активни по едно и също време.
Това са констатациите, представени в списанието Geophysical Research Letters от екип от Университета на щат Пенсилвания, базирани на радарни изображения от спътника Sentinel-1, заснемани приблизително на всеки 12 дни в продължение на шест години.
Известното лавово езеро на вулкана е само малка повърхностна характеристика на много по-големия вулканичен комплекс, който изследователите все още се опитват да разберат, за да могат по-добре да преценят рисковете пред местните жители и множеството туристи, които минават оттам ежедневно.
Около 2 милиона души живеят в непосредствена близост до вулкана. Манагуа, столицата на Никарагуа, се намира на около 20 километра.
„Въпреки че Масая за последно е произвел голям поток от лава през 1772 г., неговата постоянна дегазация често произвежда опасно високи концентрации на вулканичен газ серен диоксид“, казва геоученият Лизи Джонсън, водещ автор на изследването.
Тези продължаващи емисии на газ произвеждат киселинни дъждове и могат да бъдат вредни за човешкото здраве.
Вулканът също така е произвел няколко експлозии през последните пет десетилетия, въпреки че за щастие много малко хора са били наранени.
Но когато става въпрос за активна магма, никога не може да бъдеш прекалено предпазлив. „Задълбоченото разбиране на вулканичната активност на Масая и свързаните с нея опасности е от решаващо значение“, казва Джонсън.
За да направят това, екипът е проследил точки от повърхността на вулкана чрез спътник, измервайки как се променят те с течение на времето, за да прецени какво може да се готви във вътрешността.
Между 2018 г. и средата на 2022 г. Централният резервоар на Масая, магмена камера точно на север от известния кратер Сантяго, се е преместил с около 3 сантиметра по-далеч от спътника, което изследователите интерпретират като слягане на земята. Този вид спад предполага, че част от магмата се е отдалечила от резервоара дълбоко във вулкана.
След това, от средата на 2022 г. до 2024 г., повърхността е започнала отново да се издига, сякаш резервоарът отново е започнал да се пълни с магма. Междувременно районът, директно заобикалящ кратера Сантяго, изглежда е слягал през целия период на проучването от 2018 до 2024 г.
Изследователите казват, че това подсказва за втори, по-плитък резервоар, на около 200 метра под повърхността на вулкана, който също е активен.
„Когато земята сляга, това означава, че най-вероятно магмата се оттича от вулкана, но щом земята започне отново да се издига, това може да означава, че потенциално навлиза нова магма“, казва Джонсън.
„В същото време зоната директно около активния кратер Сантяго се е свивала през целия период на изследването, независимо от преминаването към разширяване на основния резервоар. Това показва, че подземната мрежа от канали е по-сложна и това би могло да се дължи на намаляващата магма във втория, по-плитък резервоар“, добавя тя.
Проследяването на тези движения на земята е съществена част от оценката на потенциалните вулканични опасности, казва екипът, но техните резултати не показват, че има непосредствена опасност за околното население.
„По-нататъшните геодезични и моделиращи проучвания в дългосрочен план ще осигурят по-задълбочено разбиране и ще позволят ефективен мониторинг и намаляване на рисковете при Масая и други базалтови вулкани с лавови езера“, казва Джонсън.
Изследването е публикувано в Geophysical Research Letters.
