Българският художник Анатолий Станкулов в авторската рубрика "Емил Дриндолов - Арт".
Събрах на едно място три интервюта с Анатолий Станкулов, взети през последните години - от ателието, от изложби и преди откривания. Текст, видео и снимки.
Най-важното е да откриеш себе си
„Най-важното за един художник е да пътува и да открие себе си. Пътят към себе си е най-важен. Аз успях, чак преди 5 години, да открия себе си. Откриеш ли себе си, разбираш, че си различен, защото всеки човек е различен. Но ако не откриеш себе си, няма да бъдеш различен. Ако откриеш себе си, ще бъдеш различен от другите. Това, което ми помогна да открия себе си, беше един разказ на Йордан Радичков. Нарича се Тенец. Тенецът е дух на наскоро починал човек, който все още не е отишъл в отвъдното и ако успееш да го прикоткаш в дома си, той става домашен дух и започва да върши цялата домашна работа. Всичката. Йордан Радичков, великият Йордан Радичков ме научи как да прикоткам такъв дух. И аз вечер му оставям платно, бои и четки, и той цяла нощ рисува, докато аз спя. Сутринта когато се събудя, картината е готова, а аз си живея живота! В началото започнах само с фигурални композиции, в които влагам някаква идея, но напоследък започнах в тези фигурални композиции да включвам и пейзажи. И да търся някаква закачка чрез тях. Защото поначало една картина трябва да радва зрителя, а не да му навява мрачни мисли. Тоест трябва да има някаква радостна естетика в изкуството.” Това сподели пред камерата на БГНЕС художника Анатолий Станкулов броени часове преди вернисажа на изложбата „Омагьосани истини” в Музей галерия АНЕЛ в София. Гости на изложбата бяха акад. Иван Гранитски, проф. Валери Стефанов, Пламена Димитрова – Рачева – куратор на изложбана, художниците проф. Кирил Божков, Николай Янакиев, Андрей Янев, Владимир Пенев, Евелина Вълчанова, Георги Ткачов, Калин Балев, доц. Георги Димов, домакина Ангел Симеонов, както и още много негови колеги, приятели и почитатели на изкуство му. За Анатолий Станкулов акд. Иван Гранитски казва: „Пластическото вдъхновение на Анатолий Станкулов години наред се фокусира върху пътешествието и изследването на магическите пространства на съня. Богатата фантазия на художника го тегли към несекващите опити да открие карнавалното и във видимия, и в невидимия свят, и в зримата действителност, която ни заобикаля, и в незримите пространства на съня. Би могло даже да твърдим, че редица платна на художника пресъздават сънища наяве, материализират странни видения, в които се разхождат митологични същества – тенци, върколаци, духове, гномове, джинове и т.н., но и релефно присъстват птици, риби, коне, овни и пр.”
текст и видео: Емил Дриндолов – Арт
Анатолий Станкулов – изложба живопис в БТПП
10.11.2025 год.
Анатолий Станкулов – с Цветовете на България
Съюзът на българските художници и галерия-книжарница „София прес“ представят изложба живопис на Анатолий Станкулов „С цветовете на България“, която се откри на 9 декември и ще може да се разгледа до 10 януари 2025 г. Ето какво сподели автора пред камерата на БГНЕС: „Тази изложба има два цикъла. Единият се казва „Там някъде зад къщите е Морето“. Другият е „Крайният квартал“, в края на селото. „Крайният квартал“ започва още от парижкия ми период, когато живеех в Париж една година. Избрах крайните квартали да рисувам, защото са по-шарени и човешки, има повече душа в тях, отколкото в лъснатите сгради в централната част на града. Характерното е, че не рисувам от натура. Натурата само я наблюдавам. Няколко пъти я снимам. Изцяло рисувам пейзажа в ателието си. Променям много от натурата, до-композирам, до-оцветявам, т.е. искам да изживея пейзажа по моя си начин, не буквално копиран от реалната природа. В същото време никъде не слагам човешки фигури, животни или птици. Разчитам изцяло на фактурата, на цветността, на композицията на къщите, на пейзажа. Не използвам фигури на хора или животни в пейзажите. Предпочитам те да се усещат чрез неговия дух. Така е, все едно че отнякъде те надничат, но ги няма. Трябва да има душа в картината, така казваше Румен Скорчев – моя професор. Да не е суха, да има душа. Всъщност в този цикъл „Там някъде зад къщите на Морето“ никъде няма морски пейзаж. Но той се усеща някъде, и в състоянието на картината се усеща, че морето е там някъде отзад и може да отидем до него. Трябва само да се чувства, а не да се вижда директно.”
2024 12 09
От архива на рубриката Емил Дриндолов – Арт
Тази среща е част от поредицата ми интервюта основно с български художници.
Още интервюта и репортажи от изложби: newsmaker.bg/art/emil-drindolov-art/
Видео архив: YouTube – Emil Drindolov – Art
Текст, видео и снимки: Емил Дриндолов – Арт
