Mercedes-Benz 130H е необичайно и нетипично изключение от имиджовата политика на фирмата, наложена още от самото й основаване. По онова време терминът „Народен автомобил“ (Volkswagen) все още не се отнася за конкретна марка или модел, а само за типа и класовото позициониране на автомобила. Всъщност благородният стремеж за създаването на евтин и масов лек автомобил, който да бъде по джоба на всеки, датира още от зората на автомобилизма. Първият реален и ефективен пробив в тази насока обаче е направен в началото на 30-те години на миналия век от Mercedes-Benz. През 1931 г. главният конструктор на фирмата Ханс Нибел, завършва първия действащ прототип, обозначен като М 17 (известен и като „120“). Следващият опитен образец на Нибел, който през 1933 г. е изработен 12 екземпляра, се отличава с много по-аеродинамична каросерия, чиято предна част силно наподобява създадените няколко години по-късно предпроизводствени серии на Volkswagen (очевидно влияние върху окончателния дизайн на „бръмбара“ оказва и разделеното на две задно стъкло със заоблени външни краища).
През 1934 г. започва производството на първия и единствен „народен автомобил“ на Mercedes-Benz, обозначен като 130Н (W23). За да се осигури по-голям вътрешен обем на купето (и съответно по-висок комфорт за пътниците), е решено двигателят да остане в задната част, откъдето идва и буквеното обозначение на автомобила „Н“ (от немската дума “heck”, тоест „заден“). Това дава възможност и за други по-радикални конструктивни промени, например пълното премахване на радиаторната решетка и придаването на много по-аеродинамична форма, която по същото време вече е особено актуална.
