Поезията и животът са най-красивото Божие творение

Ангел Симеонов и акад. Светлин Русев

– Да започнем от запознаването ни с вас –  живият – живеещ и работещ човек. Всъщност познават ви много хора – като предприемач, като бизнесмен, като обикновен човек. А ние – хората на изкуството – ви знаем като чудесен поет, автор на десетина стихосбирки, в които са редица от стихотворенията, на които са вдъхнали музикален живот български композитори и най-вече авторът на музиката и аранжимента на повечето песни по ваши стихотворения Росалин Наков. А ги интерпретират, изпълняват ги такива водещи наши певци като Васил Петров, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Силвия Кацарова, дует „Ритон“, Панайот Панайотов и други. Значи сте човек с богата биография и творец със спечелени признания от различните видове български творци. А вие как се възприемате, какъв сте и кой сте всъщност?

– Аз съм представител на едно поколение на кръстопътя на историята, опитало от плодовете на „зрелия социализъм”, по-късно изпитало дълбоки разочарования от неговата бюрократично-догматична същност, от „класово-партийния” подход, от опорочаването на „светлите комунистически идеи”, от липсата на основни човешки права и свободи. Всички наши очаквания и копнежи останаха неосъществени и илюзорни в годините на т.нар. преход, започнал с „демократичните промени” през 1989 г., чийто край се губи някъде в далечните хоризонти на новото капиталистическо „светло бъдеще”. Преди 1989 г. бях много перспективен номенклатурен млад кадър на БКП, заемах ръководни постове в комсомола, а после и в столичната икономика – зам.-директор на промишлено предприятие. Сега се занимавам с частен бизнес, с продуцентска, издателска  дейност и журналистика. Колекционирам произведения на изобразителното изкуство и пиша стихове. В личния си живот съм обикновен човек.

 – Мен силно ме впечатлиха стихотворенията от книгата ви „Любов като насън“, която ми подарихте неотдавна. За нея вече са писали изтъкнати хора на изкуството и всички ви признават добролюбието, вашата ярка поетическа физиономия, творческата ви същност  и силния практичен ум. Аз бих добавил и завидната ви изворна емоционалност и преданост към истинските чувства у другите. А вие как, като какъв се възприемате, с какво така магнитно примамвате и печелите приятели и читатели? Дайте ни, ако това е възможно, ключа към вратата на вашия огромен човешки свят?

– След „Любов като насън” с Университетското издателство „Св. Климент Охридски” в началото на декември издадохме още една моя поетична книга – „Ледена земя”, която ви подарявам сега. Това е специално новогодишно издание, с което искам да поздравя всичките си приятели и познати. Като споменах приятелите – та те са може би най-съществената част от моя поетичен свят. Повечето стихотворения ги написах на тази маса (тук, в ресторанта на х-л „АНЕЛ”) по време на традиционните ни творчески обеди и вечери. Затова и първата ми книга носи подзаглавието „Думи и скици от една маса”. В стиховете си рисувам в мерена реч вълшебни картини от моето детство, от моето минало и настояще. Не ми е чужда и социалната тема – аз съм обществено много активен човек. Участвам в митинги, демонстрации, подписки, протести …..

– Банален или не, ще ви задам въпроса – кога в душата ви звънна поетичният звук, кога почувствахте трепета на първия стих?

– Беше отдавна, в детските години. Имах много красиво детство с много слънце и море, с дълбок и пухкав сняг, с много звездни нощи…..

 – И как ви плени стихотворното слово – чуждото, на другите поети преди нас? Кои бяха всъщност те?

– Много са. Харесвам чувствената, образна, емоционална, метафорична и лирична поезия. Но обичам Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Хр. Смирненски, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев, а не мога да си представя духовната ни култура без Ботев

– За някои творчеството, наречено конкретно поезия, е занаят. Но властва другият, божественият знак – че то е даденост свише, а творецът- поет не се създава, а се ражда. За вас какво е поезията и как живеете вече толкова години с нея. Какво ви дава и взема ли ви нещо в замяна?

– За мен поезията е болка и тъга, съпреживяване и съзерцание, безсънни нощи и ….. много, много любов. Един необятен, приказен, многоцветен и много духовен свят, осъзнат, но в същото време и непознат.

– Явно и вие сте приели максимата: „Изкуството, респективно творчеството, е бягане на дълги разстояния. До края стигат силните, устремените, издръжливите.“ Краят е още много далече, но дотук вие сте стигнали загледан към хоризонта и следвате себе си по своя си път. Такова ли е и вашето виждане за творческия път и как стигат силите ви, за да поддържате необходимото темпо и да стигнете до успеха, до признанието?

– Темата за житейския и творческия път присъства в моята поезия – „Моят път”, „Последна гара”, „Поетите умират в бой” и др. Различното при мен е, че аз не търся популярност и признание чрез поезията, не „поддържам темпо”. Пиша само тогава, когато имам емоционална нагласа да изразя чувствата си в стихове (слава Богу Аойда все още е благосклонна към мен).

–  Питам ви за пътя и за силите ви и вече казах, че притежавате различни черти на творческия си и човешкия си образ, имайки предвид другите ви качества и способности на творец, общественик, бизнесмен и предприемач. Нека започнем с поезията – какво е поетическото ви кредо, кои са тематичните ви предпочитания, пастелната или директната поезия ви вълнува повече и повече ви привлича?

– Не си набелязвам предварително определени теми. Според мен истинската поезия не може да бъде режисирана, вкарвана в рамки, или ако се върна на един от предишните въпроси, тя не може да бъде занаят – би било твърде прозаично. Стиховете се раждат дълбоко в душата на поета и всеки стих е трепет, стон, емоционално съпреживяване на заобикалящия ни свят – събития, природни явления, човешки взаимоотношения. Аз пиша за това, което виждам или си спомням от детските и младежки години.

– И да продължим с другата ви голяма любов и съдбовната ви привързаност към изобразителното изкуство и към скулптурния жанр. По-рано главата ми се замая, като видях за първи път изложените творби в единствения частен скулптурен парк в околностите на Созопол, в местността „Буджака“, арткомплекса „Анел“, с присъствието на емблематични произведения на най-изявените български скулптури. А ако не беше нашата писателска среща по случай Деня на будителите във вашия, също емблематичен хотелски комплекс „Анел“, нямаше да видя това истинско чудо, този многоцветен, красив до болка свят от картини и скулптури по коридорите и най-вече във фоайетата и залите му. Поклоних се мълчешком на автора на този вкус, дух и на тая взискателна композиционна подредба. Оказа се, че този инициатор и автор сте пак вие. Откъде тази магическа сила и откъде започва началото на тази красива, рядко срещана творческа амбиция на човек от другия вид изкуство?

– Моят баща Борис Симеонов, лека му пръст, беше всестранно надарена личност – стопански ръководител от голям мащаб, изобретател, пишеше стихове и рисуваше. Още от ранно детство заживях в света на картините. В него открих своето място и призвание. Всичките си лични средства влагам в закупуването на произведения на изобразителното изкуство. В скулптурните и живописни експозиции, които споменавате, вградих част от моята духовна същност.

 – При второто си посещение в хотела разбрах, че сте бил и основателят и после активен член на Съюза на българските колекционери. Значи  нищо не е случайно в тоя живот! Как се случи това и как впрочем се носят не две, а няколко дини под една мишница, г-н Симеонов?

– Съюзът на колекционерите в България е сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност. То е доброволен съюз на физически и юридически лица. За мен е голяма чест и привилегия да бъда негов член.

– Позволете ми да цитирам няколко само изречения от „Не за думите, а за посланията“ в послеслова на мъдреца и също поет Гиньо Ганев (бог да го прости!). Той казва за вас: „…Успешното предприемачество, за каквото дава доказателства Ангел Симеонов като собственик на хотелския комплекс „Анел“ в София, лежи върху съзидаващите ръце и върху интелектуалния капитал на притежателя.“ И още: „…Прочитам „вятър леден да стихне“, но разчитам посланията за човешката сговорчивост и толерантност в общия ни живот.“ Тази страна от вашия талант пък съвсем не ни е известен, на нас, твоите колеги поети. Що за предприемач в буквалния, в същностния смисъл на думата сте и с какво ви привлича то?

– Създадох една от първите фирми в България през 1989 г. по небезизвестния Указ 56. От тогава развивам успешен бизнес в няколко икономически сфери. За да се постигат добри финансови резултати, е необходим денонощен труд и постоянство. Аз съм работохолик.

 – И стигам до заключителните думи от краткия послеслов на проф. Андрей Пантев: „…Така Ангел Симеонов като възможности, компетенция и перспективи можеше да посегне към славата на политик, министър или поне депутат. Той се е реализирал чрез новооткритата дарба на поет.“ Да приемем ли, че тази именно дарба ви е пратена, ви е дадена от Бога? Тя ли е водещата и тя ли ще ви отведе до невидимия край на хоризонта на вашия живот?

– Надявам се да е така. Не искам да се разделям с поезията, нито с живота. Те са най-красивото Божие творение.

 

С поета Ангел Симеонов ви срещна

поетът Петър Андасаров, Застраховател прес