В Националната галерия Двореца няма дори екскурзовод!

В настоящата статия ще се опитаме да разгледаме едни от най-важните пречки за развитието на българските културни институции, в частност музеите. Тук е важно да отбележим, че Националната художествена галерия също влиза в определението на понятието  музей. В нея се излагат творби на изкуството, но те не могат да бъдат продавани. От тук са и основните разлики в политиката на управление между частните художествени галерии и Националната художествена галерия, която е музей на изкуството.

Преди няколко дни ви представихме материал на журналистите от Sofiapress Мария Атанасова и Мариела Петкова за проблемите на галериите в България. В този смисъл решихме да разширим материала и да се допитаме до експерти, които да ни разкажат как стоят нещата с държавните културни институции. Разговаряхме със служител и експерт от такава институция, който обаче искаше да остане анонимен. Ето какво сподели той с Мариела Петкова:

Кои са главните проблеми, които застават пред музеите и техните служители?
,,Музеите трябва да се грижат да обогатяват колекциите си от експонати, да повишават квалификацията на служителите и да се грижат публиката да получава максимално добър продукт. За обогатяване на колекциите липсва финансиране за откупки.  Липсват стимули за квалифицирани и млади кадри. Следователно публиката не е доволна от институцията и не е ангажирана с това, което тя предлага.“, сподели експертът.

Националната художествена галерия (НХГ) получава едно символично финансиране за откупки на нови творби по време на управлението на Вежди Рашидов, през 2012г.  Това ни кара да се запитаме, дали има  определен период, в който държавата е длъжна да предоставя перо за откупки на музеите?
,,Няма такъв регламент. Ако директорите на съответните институции не поискат от Министерството на културата да бъде заложено в бюджета перо за откупки, то няма да има.  Най-логично е началство да се грижи да обогатява своята колекция от експонати и да изисква редовно пари за откупки.“

Снимка: glasove.com; Автопортрет на Вера Недкова, 1928г

По какъв начин тогава се обогатяват колекциите?
Много от съвременните художници оставят като дарение картини в НХГ, защото за тях е чест да присъстват в колекцията. Но най-големите дарения НХГ получава от художници без наследници, които завещават ателиетата и творчеството си на галерията. Такъв е примерът с една от дамите на българско модерно изкуство- Вера Недкова. Останалите регионални музеи също разчитат на дарени от граждани, от хора, които ратуват за културата. С такава идеална цел е създадена и фондацията ,,МУЗЕЙКО“. Дарения и дарения… Това е начинът, по който  музеите попълват своите колекции.

Често обвиняват НХГ, че не подкрепя съвременното изкуство.  Попитахме нашия експерт, имат ли почва тези обвинения. Той отговори, че Министерството на културата няма политика за подпомагане на съвременното изкуство.  Трябва да има заложена програма за подобно подпомагане. Няма как НХГ като второстепенен разпоредител на бюджета да го направи. ,,Да няма заложена програма за развитие на съвременни творци в културните институции обезсмисля цялата им функция като такива…“, заяви събеседникът ни.

Казахте, че музеите не се грижат за допълнителна квалификация на служителите си. Как това се отразява на работата и как може да се преодолее?
,,Музейният работник трябва да трупа специализирана  информация, да общува с колеги от цял свят. Не всеки може да си позволи да посети на собствени разноски световни изложения с творби на артисти от ранга на Христо Явашев-Кристо.  Мариела Петкова направи справка относно инсталацията на Кристо ,,Плаващи кейове“ – най-посещаваното културно събитие в Италия за 2016г. Оказва се, че редица музейни работници  са посетили събитието на свои разноски и от никоя институция не е било предприето да се посети инсталацията на български, световно признат артист. А паралелно на българското културно нехайство, италианските музейни служители са организирани да посетят инсталацията с цел-трупане на знания и опит.  Припомням въпросната инсталация ,,Плаващи кейове“ донесе  четири пъти повече приходи от предвиденото, както и многобройна публика.

Един сериозен проблем отчитат музеите и той е намаляващата млада публика и липсата на интерес  в малчуганите. Как може да се привлече младата публика?  
,,В момента по въпроса няма диалог между Министерството на образованието и науката и Министерството на Културата. А в образователната програма трябва да залегне учениците след 7 годишна възраст  да имат дни за посещение на експозиции, в които да им се обяснява.“ Така музеят ще възпита своята бъдеща публика. Според нашия довереник има спънки относно това, колко е сложно родителите на учениците да разрешат на учителите да извеждат децата им извън училището.

Музеят като сериозна институция трябва да дърпа своите зрители, защото без тях не представлява нищо!  В  Националната галерия Двореца – няма дори екскурзовод. Не веднъж я посещават групи туристи, които искат познайте какво. Най-стандартното – някой да ги развежда и да  им разказва. В световните музеи и галерии има  виртуални разходки, слушалки на всички езици, въобще хиляди варианти, които да доближат зрителите до експонатите. Ако претендираме, че сме в Европа, време е такива способи да навлязат и при нас. Ако и Вие, читатели се разходите  из българските и останалите европейски музеи ще откриете: Какво отличава българските музеи от останалите европейски?
,,Туристите проявяват голям интерес към периода на социализма, който не е съществувал на Запад“, разказва музейният служител. Разказва още, че идеи, свързани със социализма  или въобще миналото ни срещат големи съпротиви тук, защото никой не ги приема като история, като изкуство, като бизнес проект. А като възвеличаване на червените, на сините и т.н. ,,Всеки опит да бъде представено миналото по атрактивен начин придобива политическа окраска.“

Значи ли това, че силните на деня пречат на музеите и галериите да следват своите функции?
,,Смяната на политическа власт се отразява силно върху управлението на институции, които се занимават с културно наследство. Остатък от миналото, където и изкуството се използва като пропаганда. Това е голям парадокс тук (смее се).  В световен план културните институции са стабилни и правителствата се съобразяват с тях, отколкото обратното“, обобщи довереното ни лице.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *