Къде живеят героите от приказките?

Детският приказен свят се превръща в реалност в музея „Юнибакен“ на Астрид Линдгрен. Това е не просто музей, какъвто сме свикнали да виждаме, а едно уникално по рода си вълшебно място, където децата могат да влязат в реалните къщички на героите от детските приказки, да се докоснат до техните вещи, да облекат дрехите им, да поседнат на столчетата и леглата им и въобще да пипат и да играят с всичко, което виждат.

 Влизайки в „Юнибакен“ се озоваваме на площад със старинни улични лампи, къщички на любимите детски герои като: „Карлсон, който живее на покрива“, „Емил от Льонеберия“, „Роня, дъщерята на разбойника“, както и още много други. Може да се видят и много умалени магазинчета, бижутерии, сладкарнички и кафенета, пригодени за детския свят.

Посетителите могат да влязат във Вила Вилекула, да обиколят тайните тунели, да се скрият в дрешника на Пипи Дългото Чорапче, да пояздят нейния кон, да управляват космически кораб, да се позабавляват в обърнатата стая и да научат много за писателката Астрид Линдгрен, както и за още много други детски скандинавски автори, като Барбру Линдгрен и Свен Нурдквист.

„Историята на музея „Юнибакен“ идва от идеята на Стафан Гетестам, който предлага на  Астрид Линдгрен да се създаде място, където да се визуализират приказките ѝ. Тя обаче не е искала този музей да е посветен на нея, а по-скоро на различни автори и илюстратори, които да представят по интересен начин вълшебните светове от историите на книгите, които да повлияят на детското въображение.“– споделя пред SofiaPress Сара Алмгрен, мениджър в „Юнибакен“.

Така се ражда идеята за създаването на културен център, както за възрастни, така и за деца. Сара разказва, че от самото начало е планувано да се създаде специално влакче, което да разходи децата през приказките на Астрид, като по този начин те да почувстват самата атмосфера на този вълшебен свят. Марит Торнквист е илюстраторката, която се заема да създаде приказният свят през който минава влакчето и да интерпретира историите на авторката по свой собствен и уникален начин.

„Основната идея на музея е да подтикне родителите да четат повече приказки на децата, както и да пробуди желанието и интереса за четене в самите малчугани.“– допълва още Сара.

В „Юнибакен“ се намира най-голямата шведска книжарница за детски книжки. Също така там се представят и едни от най-многобройните детски театрални постановки в страната, близо 1 600 на година.

Интересното е, че експозицията, където е огледалната стая се сменя на всеки две години с цел подобряване и укрепване на елементите. Това разказва Сара Алмгрен пред нас.

Но коя е всъщност Астрид Линдгрен и от къде се ражда идеята й за героинята Пипи Дългото чорапче?

Астрид Анна Емилия Линдгрен е шведска писателка на детски приказки. Творбите ѝ са преведени на близо 70 езика и са издадени в повече от 100 страни. Първата история за най-популярната ѝ героиня, „Пипи Дългото чорапче“, е публикувана в Швеция през 1945 г. (първата книга за Пипи в България е от 1968 г.). Първоначално книгата й за Пипи е била отхвърлена от голямо стокхолмско издателство, но по-късно се е харесала от издателство „Рабен и Сьогрен“ и е била пусната в печат. В момента това е една от най-харесваните детски книги.

„Линдгрен създава историята за Пипи през 1941 г. Всичко започва когато нейната дъщеря Карин се разболява й я моли да й разкаже приказка. И така Астрид започва да съчинява историята за Пипи Дългото чорапче. А краткото название „Пипи“ го избира нейната дъщеря“ -споделя пред нас Анника, бивша служителка на музея „Юнибакен“.

„Героите на Астрид са необикновени и разчупват всякакви клишета и стереотипи в шведската литература.“-разказва още тя. „Те са обичани не само от децата, но и от възрастните“.

Авторката е много обичана и уважавана от шведските граждани. Освен че създава вечните детски герои, които се четат от поколения наред, тя построява и един от най-големите детски медицински центрове в Северна Европа, който днес носи нейното име- „Астрид Линдгрен“. През 1988 г. води кампания за хуманно отношение към домашните животни и благодарение на нея е приет Закон за защита на домашните животни. В нейна памет правителството на Швейцария основава награда за детска литература всяка година.  А нейният лик е поставен на банкнотата от 20 шведски крони от миналата година.

„Макар Астрид да е била жива при създаването на културния център „Юнибакен“ и да му се е радвала първите 20 години, тя със сигурност би се гордяла и би била щастлива, ако можеше да го види неговото развитие и в момента.“-споделя още пред нас Сара Алмгрен.