Валери Петров

Валери Нисимов Петров (рожденото му име: Валери Нисим Меворах^[2]) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход,^[3] известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. Майката на Валери Петров е родена във Варна и там той прекарва много от ваканциите си, на ул. „Славянска“.^[4] Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет,^[3] като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“,^[3] после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.^[3]

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990 – 1991).

Комунист от младежките си години, през януари 1971 година Валери Петров е изключен от Българската комунистическа партия заедно с няколко други писатели, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация на Съюза на българските писатели срещу присъждането на Нобелова награда за литература на критичния към комунистическия режим руски писател Александър Солженицин.^[5]

На 27 август 2014 г., след близо месец боледуване и изкарани два мозъчни инсулта, Валери Петров умира във Военномедицинска академия (ВМА) в София.

Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1).^[6]

По-късно пише поемите „Палечко“ (1943), „На път“ (1943), „Ювенес дум сумус“ (1943), „Край синьото море“ (1941 – 47), „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

Книги

1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“
1944 г. – „Народен съд“: Хорова агитка (БРП [к], 46 с.)
1945 г. – стихотворният цикъл „Стари неща малко по новому“
1949 г. – стихосбирката му „Стихотворения“ (художник Борис Ангелушев, изд. Наука и изкуство, 159 с.).
1954 г. – „Там на Запад“ (изд. Български писател, 66 с.).
1958 г. – пътеписът „Книга за Китай“.
1961 г. – поемата „В меката есен“ (изд. Български писател, 72 с.).
1962 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, 208 с.).
1965 г. – пътеписът „Африкански бележник“ (изд. Български писател, 352 с.).
1965 г. – пиесата му „Когато розите танцуват“ и пътеписът „Африкански бележник“.
1966 г. – сборникът му „Стихотворения“ (изд. Български писател, 142 с.).
1967 г. – сборникът му „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. Български писател, 90 с.).
1967 г. – сборникът му „Поеми“ (изд. Български писател, Библиотека за ученика, 140 с.).
1969 г. – сборникът му „Като погледнеш назад“ (изд. Народна култура, 278 с.).
1970 г. – сатиричните стихотворения и поеми „На смях“ (изд. Български писател, 76 с.).
1977 г. – сборникът му „Стихотворения и поеми“ (изд. Български писател, 512 с.).
1977 г. – „Бяла приказка“ (художник Данаил Райков, изд. Отечество, 48 с.)
1978 г. – „Копче за сън“
1981 г. – „Палечко“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 40 с.).
1982 г. – второ издание на сборника „Дъжд вали – слънце грее“ (изд. „Христо Г. Данов“, 144 с.)
1983 г. – „Пук!“ (художник Иван Димов, изд. Български художник, 48 с.).
1986 г. – „Пет приказки“ (художник Иван Димов, изд. Отечество, 186 с.).
1988 г. – сборникът му „Сатирични поеми“ (изд. Български писател, 155 с.).
1990 г. – избраните му произведения в 2 т.
1996 г. – „Живот в стихове“ (изд. Христо Ботев, 509 с.).
2001 г. – сборникът му „Прозирност“ (изд. Слово – Велико Търново, 278 с.).
2007 г. – стихосбирката му „Стихове 2007“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
2008 г. – стихосбирката му „Стихове 2008“ (изд. „Захарий Стоянов“, 80 с.).
2010 г. – „От иглу до кюнец – 73 от неподражаемите басни на (следва подпис)“ (изд. „Захарий Стоянов“, 144 с.)
2010 г. – стихосбирката му „Стихове 2009“ (изд. „Захарий Стоянов“, 56 с.).
2011 г. – стихосбирката му „Стихове 2010 – 2011“.
2013 г. – стихосбирката му „Стихове 2012 – 13“ (изд. „Захарий Стоянов“, 72 с.).
2016 г. – второ издание на пътеписа „Африкански бележник“ (изд. „Вакон“, 416 с.).
2017 г. – второ издание на пътеписа „Книга за Китай“ (изд. „Вакон“, 656 с.).
Избрано в пет тома:
- 2006 г. – Т.1: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 424 с.)
- 2006 г. – Т.2: Стихотворения (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 464 с.)
- 2006 г. – Т.3: Пиеси (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 370 с.)
- 2006 г. – Т.4: Сценарии (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 460 с.)
- 2006 г. – Т.5: Преводи (изд. „Захарий Стоянов“, УИ „Св. Климент Охридски“, 478 с.)
https://bg.wikipedia.org/