Ваня Вълкова / Поезия

 

Ваня Вълкова е завършила НХА, Магистър „Скулптура“ , специалист „Пространствен и рекламен дизайн. Магистър ,,Педагогика и семиотика на изобразителното изкуство“ към спец. ,,Изобразително изкуство” на СУ „Св. Климент Охридски“.
През 2004 – 2005 специализира „Изследвания на градската среда” в интердисциплинарната програма Kolleg V на фондация Bauhaus (https://www.bauhaus-dessau.de/foundation.html), Десау, Германия.
Професионално работи като графичен и мултимедиен дизайнер и художник. Изявява се в областта на дигиталната графика, фотографията, new media art и съвременната скулптура.
Пише художествена критика, арт текстове, есета и поезия. Един от редакторите в списание ,,Нова социална поезия“.
Има една издадена книга, ,,ГРАДЪТ КАТО ЗНАК“ , изд. ,,Потайниче“, 2019 и предстои втора, тази година.
Ваня Вълкова живее и работи в София. електронна поща: [email protected]


Ваня Вълкова
BLUE-BLACK-TRANSFORMED-FACE-STRUCTURE-2 / Дигитална графика: Ваня Вълкова

 

СМЪРТОНОСНИ ХАПЧЕТА-РЕАЛНОСТ

На улицата тъканта е лепкава и твърда
Непробиваемите вкусове ме смилат
Изтласкват ме
Извън
От правата в която се опитвам
ДА ПРОДЪЛЖАВАМ
Извън витрините
от образи на купена реалност
Извън хлебопекарната на много сънища
създадени от ръчно смлени книги
Непотребни.
Изкуството е хапка безполезност,
е надпис, с който се продава мир и радост.

август, 2017, София
От книгата ,,Градът като знак“, изд.,, Потайниче“, 2019.

 

СТАРИ УЛИЦИ, С МНОГО ПАМЕТ

(Вечерна разходка между ул. ,,Самуил”, ,,Св. св. Кирил и Методий” и ,,Поп Богомил”)
Кабелно оструктурени балкони
Висящи градини-заробващи небеса
Информационни системи
Затворена красота, безнадеждна
Времето за случване
е протекло много отдавна
Фасадите едвам запазват приличие
Рушенето е автономно.

2017, София
От книгата ,,Градът като знак“, изд.,, Потайниче“, 2019.

 

ТЪГАТА НА ЕЖЕДНЕВИЕТО

От сутринта тъгувам по…
…улиците се пресичат без ъгли,
на тишината мирисът е лепкав, запушва ми носа,
променя всичките ми сетива и …
не усещам,
не
разпознавам ягода от поничка на Дънкин Донътс,
не
помирисвам,
не чувам,
не виждам.
По улиците ходя, без да стъпвам, оставям се на мисълта,
която ме завежда на места невидими за чичото
от пейката във парка,
която ме завежда тъй далеч от парка, че само
смес от остри цветове остават и
заглъхват тихо,
тихо…
От сутринта тъгувам по изгубените цветове, които
никога не мога да си върна.

16 август, 2012, София
От книгата ,,Градът като знак“, изд.,, Потайниче“, 2019.

 

БЕЗБЪДЕЩНО ВРЕМЕ

(Сутрешно видео-трасе от Красна поляна до Овча купел)
Стъклото на трамвая не е бистро
екран на помрачена градска тъкан
Комини на заводи
изкуствени дървета-дробовете на града
–––––без памет
за време на градивност
–––––без бъдеще
Израснали
от цветните панелни кутии-играчки
с възможни варианти за размяна,
но те не влизат вече
в рекламен блок-желано място за живот
Оплетени
в токсичните артерии-общоградски многозвучни
превозвачи на мистерии
Изпомпват
всичките мечти и временни надежди, придиханни
подменяйки със електронна мисъл
пропита в сиво-сини звуци на метала
Метални нокти, зъби на животни изгладнели стържат
трасето се извива, тръпне
и през екрана виждам
69
Урбанистичния пейзаж, далече
Забравена индустрия
разшита от небето
разкъсано от облачните пари в злато
Сутрин
Трамваите пресичат небесата,
a бъдещето се записва постепенно
на всички кръгове-метални дискове без памет.

 

 

 

 

https://e-sustnost.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.