Винсент ван Гог

Винсент Вилем ван Гог (на нидерландскиVincent van Gogh, 1853 – 1890) е нидерландски художник, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Самоубива се на 37 години, като се предполага, че е имал психически проблеми. Приживе остава непризнат, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в ПарижФранция са изложени 71 от неговите произведения. През 1973 г. в Холандия е открит музей, посветен изцяло на неговото изкуство и който разполага с най-богатата колекция от негови картини.

Ван Гог е подписвал само картините, които считал достатъчно завършени за да бъдат предложени на купувач, като е изписвал малкото си име „Винсент“.[1]

Една от най-известните му творби е „Слънчогледите“ (1888Арл).

През март 1882 г. получава първата си поръчка от чичо си – серия от 12 изгледа от Хага (виж по-горе), като един от тях е продаден със сигурност. Ван Гог пише в едно писмо: „…И ето го, идва К. М. и поръчва 12 малки рисунки с перо и туш, изгледи от Хага, по един имперски талер единия – цената определена от мен, тъй като видя няколко, които бяха готови…“. За златаря Чарлс Херманс от Айндховен рисува през 1884 г. вече споменатите шест картини, за които Ван Гог потвърждава в едно от писмата, че е получил пари. Пейзажът „Червеното лозе“, рисуван през 1888 г. в Арл и изложен през 1890 г. на една изложба в Брюксел, е купен от А. Блох. От служебната кореспонденция на магазина, чийто управител е Теодорус ван Гог, става ясно, че един автопортрет на Винсент ван Гог е продаден в Англия. На няколко места се срещат и указания за продажбата на една картина, наречена „Селски път с кипариси“.

Типично за късните му картини е пастьозното нанасяне на боите и спонтанният му дуктус, ярките цветове и цветовата символика. Ван Гог принадлежи към първите художници, които целенасочено използват комплементарния контраст на цветовете, както в „Лодки от Сен Мер“. Що се отнася до формите, от които се изграждат картините му, едно актуално проучване, публикувано в Nature News от 7 юли 2006 г., стига до заключението, че неговите картини съдържат образци от светло и тъмно, следващи плътно основната математическа структура на турбулентния поток. Примери в това направление са „Звездна нощ“ (1889), „Път с кипариси и звезда“ (1890) и „Житна нива с гарвани“.[3]

Биографичните обстоятелства и закъснялата посмъртна слава на Ван Гог благоприятстват фабрикуването на фалшификати, което с течение на времето добива осезаеми измерения.[4] Посяването на съмнения, когато неговите картини се търгуват за милионни суми, въвлича в конфликт твърде разнородни интереси. Историята на фалшификатите се развива и усложнява от самото начало на ХХ в., [5] като музеят „Ван Гог“ се е сдобил с правото на арбитър, което упражнява консервативно. За автентични понастоящем се считат близо 2200 творби, и само за около 5% от тях се допуска известно съмнение.

 

 

https://bg.wikipedia.org/

 

 

10 Трепет причини да обичаме ван Гог

Винсент ван Гог - Звездна нощ | Картини | Репродукции върху платно

 

Ириси (картина) – Уикипедия

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.