Владимир Сабоурин / Поезия

Владимир Сабоурин е роден през 1967 г. в Сантяго де Куба. Завършва българска филология в София. Пише поезия и литературна критика. Преподава антична литература и история на испанската литература във Велико Търново. Автор е на „Sex Shop“ (1993, Самиздат), „Ляво и литературно“ (2001), „След сюблима“ (2003), „Sprache und Gewalt“ (2003), „Свещенотрезвото“ (2010), „Сложност и ред при Сад“ (2013), „бакърена фабрика“ (2015) и „Работникът и смъртта” (2016).

 

Ям от ръката ти

     На жена ми

Ям от ръката ти понякога забравяш
Да ме храниш не съм нетърпелив добре дисциплиниран
От майка си никога нямал домашен любимец, който
Да ме научи на нетърпение чакам
Да протегнеш ръка и да ям
Да ям от ръката ти.

 

 

Нова предметност ІV
Портрет на Ернст Юнгер, юли 1937

     На Томас

В твоя дом се срещат юнгер и брехт
Свещенотрезвите стихии в природната маслена
Дребнобуржоазна картина на националсоциализма
И сталинизма тръгни от брехт стигни до юнгер върни се
Обратно към юнгер и брехт това е пътят брехт гледа наляво
Към гледащия го обърнал огромно ехолокационно ухо на прилеп
На стоманеносивосин машинен фон рудница в щайр шест цилиндъра
Трийсет конски сили ваймарски еквивалент на форд мустанг 1967 двайсет
И два центнера мислеща стомана аурата му през юли на взимането на решение
Погледът трябваше да е в нищото на скъсването с всичко минаващ покрай всеки
Възможен наблюдател три яростни скалисти профила гледащи в същата посока
На стоманеносивосиньото нищо всичко живо сведено до зейнали дънери кратери
От отминали стоманени бури вече зад гърба ти косата шлем лицето крепостна кула
В невъзможна война гол до кръста войн с релефи на рани ландшафт на
мъжествеността
В епохата на тоталитарната възпроизводимост на голите тела в празници на народите
Празненства на красотата триумфи на волята торсът ти им отговаря с най-голямата
Любов трезвата предметност AMOR MAXIMUS AMOR REI началните букви
Съставящи акростих неизгаряща гранка пепелносива къпина

Тихо по-тихо дори

Тихо по-тихо дори дишането ти
От молитвата пътният възел разхлабил
За миг примката на третата сливица костите
Сухо пращят отговаря паркетът червеният тътен
На града се отдалечава отместването непозната звезда
Над черните монолити на фотоволтаиците кой ще посмее
Да наруши тишината преди обаждането на първите птици
Дори капиталът който никога не спи сега е само жълто премигване
На светофара предутринна гонка по ботевградско шосе тихо
По-тихо дори от молитва твоето дишане

 

 

Из „Псалми“ (1998)

1
Вярвам, че се будя сутрин

2
Вярвам в дистанционното
изпикаването, пиенето на вода
мастурбирането от време на време
в музиката

3
Вярвам в момичетата, които даряват телата си бързо
за вечерта, уморени от девството
очакването, любовта
по неведоми пътища
обичащи литературата
смесващи литературата и живота, възторжени
пресметливи, непонятни
говорещи мръсни неща, крещящи
без подкана, интуитивно
нацелващи момента
отчаяни от неспособността да изразяват чувствата си
да играят

4
вярвам в плача по Исус.

 

 

 

 

 

https://e-sustnost.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.