Димитър Киров

Димитър Николов Киров, известен още като ДиКиро, е български художник.

Роден на 20 май 1935 г. в Истанбул, Турция. През 1959 г. завършва „Монументална и декоративна живопис“ при проф. Георги Богданов в Художествената академия. Работите на Киров са в областта на живописта и монументалното изкуство – стенопис (фрески, секо), мозайка, сграфито^[1].

Обществена дейност:

1973 – 1975 – председател на Градския съвет за изкуство и култура, Пловдив
1968 – 1985 – член на ръководството на Съюза на българските художници (СБХ)
1970 – 1976 и 1986 – 1989 – секретар по творческите въпроси на Пловдивския отдел на СБХ
1987 – председател на държавната комисия по изобразително изкуство

Почетен член е на японските художници Ника-Кай. Съпричастен е към събитията, които засягат пряко не само художническото съсловие, но и неговите съграждани. На 23 март 1983 година става съучредител на новото читалище към етнографския център „Възраждане“.

Димитър Киров – ДиКиро е инициатор на идеята за бъдещия изложбен център за съвременно изкуство, който се развива в насипа, оформящ дворното пространство на съществуващата Пловдивска градска художествена галерия на ул. Съборна 14 в Пловдив. Основополагащата идея на проекта е създаване на постоянно действащ изложбен център, който по естествен начин да представя творбите на съвременните художници. Проектът е подкрепен лично от Президента на България Георги Първанов.^[2]

Димитър Киров умира на 23 октомври 2008 г. в Пловдив.

Преди 1989 Димитър Киров участва в общи художествени изложби (ОХИ) и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Урежда множество самостоятелни изложби в Пловдив (1964, 1967, 1968, 1985), Париж (1969), Окаяма (1975), Токио (1977), София (1973, 1980).

Музейни и частни сбирки

Творби на ДиКиро се намират в музеи и частни сбирки, както в България, така и по целия свят:

Национална художествена галерия, София, България
Държавните художествени галерии в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново, Благоевград, Добрич, Самоков, Стара Загора и др.
Колекция на Ватикана
Държавен Ермитаж, Санкт Петербург, Русия
Чешка национална галерия, Прага
Национална галерия в Дрезден, Германия
Музей на съвременното изкуство, Фукуяма, Япония
Колекция „Спарбанк“, Стокхолм, Швеция
Колекция „Иш банкъсъ“, Истанбул, Турция
Музей на съвременното изкуство в Мюнхен, Германия
Колекция на община Висбаден, Германия
Колекция „Петер Лудвиг“, Кьолн, Германия
Колекция на община Окаяма, Япония
Колекция на международното изкуство, Токио, Япония
Музей на Пушкин, Москва, Русия
Държавна галерия, Ереван, Армения
Държавна галерия, Тбилиси, Грузия
Колекция на българското посолство в Токио, Япония
Колекция „Пина“, Пирея, Гърция
Колекция на Франсоа Митеран, Франция
Колекция на Марио Скареш и други частни Колекции в България, Франция, Италия, Испания, Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Германия, Швейцария, Канада, США, Мексико, Венецуела, Япония, Русия, Гърция, Кипър, Турция и др.

Монументали и декоративни творби^[1]

Стенопис (секо) и фасадто сграфито, Старинен Пловдив, (1968)
„Из културната история на Пловдив“, стенописно пано, секо, фоайе на концертната зала в Партиен дом, Пловдив, (1969)
Сграфито, къща музей „Пейо Яворов“, Чирпан, (1973)
„Априлски възход“ – стена, каменно-смалтова мозайка, размери 8/3 м в интериора на Дома-паметник на Партията (БКП) на връх Бузлуджа с арх. Георги Стоилов, (1981)
„Родопска песен“, мозайка, фоайе пред Зала 2, Народен дворец на културата „Людмила Живкова“, София, (1981)
Каменно-смалтова мозайка, хотел „Ленинград“, Пловдив, (1982)
Стенопис (секо), къща музей „Златю Бояджиев“, Пловдив, (1983)
„Добруджа“, стенопис (секо), централно фоайе на Партиен дом, Толбухин (Добрич) (1985)

Награди

1967 – Наградата на София
1967 – Голямата награда „Пловдив“
1970 – I-ва награда за Фреска – Концертна зала в Партиен дом Пловдив,
1972 – I-ва награда на Дружество на художниците от Южна България
1974 – Държавно звание Заслужил художник
1976 – I-ва награда на Дружество на художниците от Южна България
1981 – I-ва награда „Владимир Димитров-Майстора“ за цикъла „Войните на Самуил“
1982 – I-ва награда на Спортната Федерация БСФС
1983 – I-ва награда за портрет – Национална награда за живопис „Захари Зограф“
1984 – удостоен със званието Почетен гражданин на Пловдив
1985 – Втора награда на Националната изложба, България
1985 – Държавно звание Народен художник
1986 – Голямата награда „Златю Бояджиев“, България
1987 – Наградата на Плевен
1987 – Вписан в Brockhaus Enzyklopädie, почетен член на Ника-Кай художниците, Япония
1997 – Кавалер на почетния легион на Франция за култура (? няма)
2000 – удостоен със званието Почетен гражданин на Плевен
2000 – Сребърен медал от Папа Йоан Павел II
2005 – с Указ № 196 от 19.05.2005 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие^[2]
2008 – Кавалер на Почетния сребърен кръст на галерия „Кавалет“ (посмъртно)