лондон
където нощем дилън томас хапе прасците на белите си музи,
денем карантиненото небе кипи от живот –
гарвани и гларуси летят в отрицателното море,
в не-морето нагоре от хоризонта
лондон,
където кротко пускам музика за слона в стаята
той никога не забравя,
затова му подбирам най-деликатните звуци –
един стъклен тайк с червен ореол свобода около челото,
побран в апартамент на бърдет роуд,
твърде голям, за да може да скочи от прозореца
и все пак има някаква велика синхроничност в това
бавно кървя, орхидеята бавно цъфти
ям филия с лютеница и очаквам луната в рамката на прозореца
и дано да не видя самолет
във време на световна карантина,
бих умряла от любопитство да разбера
къде отиват пътниците му
наистина ли животът продължава
непоносимата шега на битието –
ние имаме срок на годност
по-кратък от въпросите
