Маринизмът по времето на Нидерландския златен век

Нидерландската република, която дължи на риболова и търговията по море изключителните си богатства, води морски войни с Британия и други държави през този период и е изпъстрена с реки и канали. През 1650 95% от корабите плаващи през Северно море в Балтийско са холандски. Картини с морски битки разказват историята на холандската флота на върха на славата ѝ. Поради това не е изненада, че маринизмът е особено популярен по времето на Нидерландския златен век в изобразителното изкуство и е доведен до нови висини от холандските художници. Както и в пейзажа, смяната на високата гледна точка в ранните картини с по-ниска е решаващата стъпка, направена от холандския маринист Хендрик Корнелис Врум.

Повчето, дори и малките кораби плават под нидерландския трикольор и много съдове се идентифицират като военни или държавна. Голяма част от картините включват някаква суша (плаж или пристанище) или поглед над естуар. Други художници се специлизират в речни сцени – от малките картини на Саломон ван Рейсдал с малки лодки и тръстикови брегове до големите италиански пейзажи на Алберт Кейп, където обикновено слънцето залязва над голяма река. Естествено жанрът споделя много общи неща със земните пейзажи и в развиването на изобразяването на небето двете движения си взаимодействат; много пейзажисти рисуват и плажни и речни сцени. Художниците често имат точни модели на кораби, за да им помагат в точното представяне на обекта. Голяма известност по това време придобиват Ян ПорцелисСимон де ВлигерЯн ван де Капеле и Хендрик Дубелс. Студиата на Вилем ван де Велде Стария и сина му са водещи в следващите десетилетия и започват тенденцията в началото на века да се включват в творбите предимствата на тоновете на платната от предходните десетилетия, където се набляга повече на водата и атмосферните условия. Младият ван де Велде е силно повлиян от учителя си Симон де Влигер. Старият ван де Велде посещава Англия през 60-те години, но двамата баща и син напускат Холандия за постоянно през 1672̀г, когато се преместват в Лондон. Така водещ маринист в Амстердам става Лудолф БакхуйзенРейниер Ноумс, който е работил като моряк и подпсва творбите си с псевдонима Зееман (Zeeman – моряк), се специализира в много точни батални сцени и портрети на кораби, а проявява интерес и към ефектите на светлината и атмосферните условия. Иманно неговия стил ще бъде пример за много от по-късните художници. Абрахам Строк и Ян Абрахамс Бейрстратен също са сред специалистите по батални сцени. Ноумс рисува и няколко картини, изобразяващи поддръжката на пристанището, което е необичайно за този период.

„Поглед над Девентер, видян от северозапад“ (1657), Саломон ван Рейсдал; пример за „тонална фаза“.

Традицията на маринизма преминава във Фламандската част на Ниделандия, но не е толкова изтънчена и отнема много време, докато се отърси от маниеристичния стил на корабокрушения сред фантастични вълни. Повечето картини са малки, за разлика от холандските, сред които има и големи, и малки. Водещ художник в този период е Бонавентура Петерс. Нидерландския стил е изнесен зад граница от различни художници, които емигрират, както и от чисто подражание от чужди творци. Водещи сред емигриралите маринисти са бащата и сина ван де Велде. След десетилетия прекарани в хроникиране на холандските морски победи над Англия, след колапса на художествения пазар в бедствената 1672̀г, двамата приемат поканата на английския двор да се преместят в Лондон и прекарват живота си рисувайки войните от другата страна. Художник, за когото се твърди, че слабо следва техния стил е Исак Сайлмакер, въпреки че той емигрира много по-рано и стилът му се различава значително от техния. За техен последовател се смята и Питър Монами, чийто стил произхожда от много маринисти освен семейство ван де Велде.

Все повече маринизмът започва да се практикува от специалисти, с редки изключения като „Буря в Галилейско море“ (1633) на Рембранд, която е единственият му изцяло морски пейзаж. Антонис ван Дайк прави няколко хубави рисунки на английския бряг, докато чака кораба си за континента, но така и не рисува картина. На някои от картините на Рубенс се виждат море или кораби, но те са толкова екстравагантни и стилизирани, че трудно могат да се причислят към маринизма. Клод Лорен развива влиятелен стил в пристанищните сцени, обикновено с поглед навън към открито море с изгряващо или залязващо слънце и екстравагантни класически сгради от двете страни на канала. Това развива традиция в италиански пристанищни сцени от северни художници (италианските не проявяват особен интерес към подобни сцени), който датира от Паул Брил и е изключително популярна във Фландрия, благодарение на Бонавентура Петерс и Хендрик ван Мендерхоут и в Нидерландкста република, благодарение на Ян Баптист Веникс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *