Мирела Иванова

Мирела Иванова е българска поетеса и преводачка.

Родена е на 11 май 1962 г. в София. Завършва 91-ва немска гимназия в родния си град и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1985).[3]

Започва да печата стихове още като ученичка през 1977 г. в списание „Родна реч“. През 1981 г. получава наградата за студентска поезия на традиционните празници в град Шумен, а през 1984 г. и наградата за поезия на Пловдив „Цветан Зангов“.

Мирела Иванова е единият от двамата членове (другият е Бойко Ламбовски) на групата за поетичен пърформанс „Петък 13“. Заедно с Бойко Ламбовски е автор и водещ на телевизионните предавания „Петък 13“ и „Остров за блажени“ по Българската национална телевизия.[3]

В продължение на години е литературен наблюдател на вестниците „Стандарт“ и „Капитал“.

Автор и сценарист на два документални филма за патриарха на българската национална литература Иван Вазов: „И мойте песни все ще се четат“ (реж. Андрей Алтъпармаков) и „Великите българи: Вазов“ (реж. Лъчезар Аврамов), автор на документалния филм „Град от думи“, разказ за уникалния литературен проект „Едно немско пътуване към Пловдив“.[3] Съсценарист на игралния филм „Аз съм ти“, реж. Петър Попзлатев, номинация за най-добър сценарий на СБФД за 2013 г.

Преподава в магистърската програма на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Преводач-редактор“.

Води своя коментарна рубрика в радио „Дойче веле“.[3]

Пише литературна критика и публицистика, превежда от немски език.

Нейни стихотворения, разкази и есета са печатани са на страниците на някои от най-големите европейски вестници и литературни списания – „Ди Цайт“, „Нойе Цюрхер Цайтунг“, „Джумхуриет“, „Газета виборча“, „Зин унд Форм“, „Акценте“, „Веспеннест“. Стихотворенията на Мирела Иванова са превеждани на всички големи европейски езици и са включени в антологиите на българската поезия в страната и чужбина, по известните сред които са „Hör den Weg der Erde“ (1994, die horen, Bremerhaven [„Чуй пътя на земята“, Блага Димитрова, Борис Христов, Иван Цанев, Константин Павлов, Мирела Иванова, Миряна Башева и Николай Кънчев]), „Както слънцето се отразява и в капката роса“ (44 стихотворения от Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Федя Филкова и Мирела Иванова, съставителство, встъпителна студия, превод и бележки доц. д-р Хюсейн Мевсим, изд. „Папирюс“, Истанбул, 2004).

През 2000 г. хайделбергското издателство „Вундерхорн“ отпечатва сборник с избрани стихотворения на поетесата в превод на Норберт Рандов под заглавие „Самотна игра“, който претърпява две издания.

Мирела Иванова е имала авторски рецитали и четения в БерлинЩутгартХамбургХайделбергЛондонОксфордБрюкселВиенаЗалцбургИнсбрук, Лана, БудапещаЛинцНеаполПрага, представлявала е България в редица авторитетни литературни форуми – „Европа пише“, „Поезия на съседите“, „Поезията в града“, „донумента“, „Кафе „Европа“, „Европа на майчините езици“, „Културата като лукс“ и др.

Била е стипендиантка на Литераришес колоквиум – Берлин, КултурКонтакт – Виена и творческия дом „Еденкобен“. През 2008 г. получава едногодишна писателска стипендия от министъра на културата в Бавария д-р Томас Гопел в Международния творчески дом „Вила Конкордия“ в Бамберг, Германия.[4]

Идеолог и двигател е на редица българо-немски и международни литературни проекти: „Едно немско пътуване към Пловдив“ в сътрудничество с фондациите „Пигмалион“ и „Кюнстлерхаус Еденкобен“, „Родино – ронлив бряг“, срещи на балкански и немскоговорещи писатели, съвместно с Гьоте-институт – София, Поетична работилница „Балкански азбуки“ в Пловдив, „Дългата нощ на българската поезия“ в Бамберг, „Изопнато въже“ – съвременна музика и поезия съвместно с Камерен симфоничен оркестър „Цайтшпрунг“ в Мюнхен.

Съставител е на поетичните антологии „Странстването на камъните. Съвременни немски поети“ (изд. „Пигмалион“, Пловдив, 1994), „Придавам форма на копнежа. 33 поетеси от България, Сърбия и Македония“ (изд. „Сонм“, 2001), „Балкански азбуки: България“ (на немски и български език с предговор, Wunderhorn Verlag, Heidelberg, 2008), том с творби на поетесата Мара Белчева „Един живот“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995) и на том със стихотворения за малки и големи от Иван Вазов „Аз съм българче“ (изд. „Сонм“, 2003).

По покана на Австрийското външно министерство Мирела Иванова изнася официалното слово на тържествата по повод приемането на България в Европейския съюз във Виена, и тържествения доклад на ежегодните университетски празници в Линц.

Живее в родния си град София. Дълги години работи като уредник на къща музей „Иван Вазов“.[3] От 2016 г. е драматург в Народен театър „Иван Вазов“.

Поезия
  • Каменни криле, Варна: Георги Бакалов, 1985
  • Шепоти. София: самиздат, 1989
  • Самотна игра. София: Български писател, 1990
  • Памет за подробности. София: Пан, 1992
  • Разглобяване на играчките. София: Отечество, 1995
  • Еклектики. София: Сонм, 2002
  • Бавно (11 разказа и 11 стихотворения с илюстрации на Греди Асса). Пловдив: Жанет 45, 2009[9] (2 изд. 2013)
  • Любовите ни (поетична антология). Пловдив: Жанет 45, 2012[10]
  • Площад България. Високи патоси и всекидневни притчи (с послеслов на проф. Михаил Неделчев). Хермес: Хермес, 2016[11]
  • СЕДЕМ. Стихотворения(с)биографии (с послеслов на Митко Новков). Хермес: Хермес, 2018[12]

https://bg.wikipedia.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.