Модернизъм

Модернизмът е философско движение, което, заедно с културните тенденции и промени, възниква от широкомащабни и дълбоки трансформации в западното общество в края 19-и и началото на 20-и век. Сред факторите, които оформят модернизма, са развитието на съвременните индустриални общества и бързият растеж на градовете, последвани от реакции на ужас от Първата световна война. Модернизмът отхвърля увереността в мисленето от епохата на Просвещението и много модернисти отхвърлят религиозността[1][2].

Модернизмът включва общо дейностите и творенията на онези, които усещат, че традиционните форми на изкуството, архитектурата, литературата, вярата, философията, социалната организация, всекидневните дейности и дори науките, са станали неподходящи за техните задачи и са остарели в новата икономическа, социална и политическа среда на нововъзникващия, напълно индустриализиран, свят. Призивът на поета Езра Паунд от 1934 г. „Направете го ново!“ е тласъкът на подхода на движението към остарялата култура на миналото. В този дух нововъведенията от модернизма, като романът на потока на съзнанието, атоналната (или пантоналната) и дванайсетнотната музика, дивизионната живопис и абстрактното изкуство, са имали предшественици през 19-и век.

В началото на ХХ век Анри Матис и няколко други млади художници, включително предкубистите Жорж БракАндре ДеренРаул Дюфи и Морис Вламенк, преобразяват света на изкуството в Париж с „диви“, многоцветни, изразителни пейзажи и фигури, които критиците наричат „фовизъм“. Втората версия на картината „Танц“ на Анри Матис бележи ключов момент в кариерата му и в развитието на модерната живопис[3].

Забележителна черта на модернизма е самосъзнанието и иронията към литературните и социалните традиции, които често водят до експерименти с форма, както и използването на техники, които привличат вниманието върху процесите и материалите, използвани за създаване на живопис, стихотворение, сграда.[4] Модернизмът изрично отхвърля идеологията на реализма[5][6][7] и използва произведенията от миналото чрез заемане на реплики, включване, пренаписване, обобщение, преоценка и пародия[8][9][10].

Някои коментатори опредлят модернизма като начин на мислене – една или повече философски определени черти, като самосъзнание или самоопределение, които се сблъскват с всички новости в изкуствата и дисциплините[11]. По-често срещаните, особено на Запад, са тези, които го възприемат като социално прогресивна тенденция на мисълта, която потвърждава силата на човешките същества да създават, подобряват и преоформят своята среда с помощта на практически експерименти, научни знания или технологии[12]. От тази гледна точка модернизмът насърчава преразглеждането на всеки ъгъл на съществуването, от търговията до философията, за да се намери това, което „забавя“ напредъка, и го заменя с нови начини за постигане на същата цел. Други разглеждат модернизма като естетическо самовглеждане. Това улеснява разглеждането на специфичните реакции на използването на технологиите през Първата световна война и антитехнологичните и нихилистични аспекти на произведенията на различни мислители и художници от Фридрих Ницше (1844 – 1900) до Самюел Бекет (1906 – 1989)[13].[14][15][16][17]

Докато според някои учени модернизмът продължава през ХХI век, други намират, че той се развива в късен модернизъм или висок модернизъм[18], заменен по-късно от постмодернизма[19][20][21]

 

 

 

https://bg.wikipedia.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.