Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.
Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
Учи в английската езикова гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев), което е нейна мечта. Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.
Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.
Песни по стихове на Петя Дубарова
- Ваня Костова – Звезди от моята нощ, музика Ваня Костова, 1998 г.
- Домино – Нощ над града, музика Тончо Русев, аранжимент Красимир Гюлмезов, 1994 г.
- Дует Ритон – Лятото, музика Тончо Русев, аранжимент Иван Кутиков, Алекс Нушев, 1985 г.
- Жан Мар – Спомени, музика Жан Мар, аранжимент Теодор Янков, Наско Копчев, Иван Христов, 2015 г.
- Йорданка Христова – Настроение (дали ще бъда скоро пак щастлива), музика Тончо Русев
- Кичка Бодурова – Лунапарк, музика Тончо Русев, 1986 г.
- Нели Рангелова – Сбогом, лято, музика Тончо Русев, аранжимент Александър Бръзицов, 1986 г.
- Петя Буюклиева – Радостта като сълза, музика Тончо Русев, аранжимент Константин Цеков
- Петя Буюклиева и Георги Христов – Пролет, музика Тончо Русев
- Росица Борджиева – Зимна ваканция, музика Тончо Русев, 1985 г.
- Росица Борджиева – Улица, музика Тончо Русев, аранжимент Иван Стайков, 1986 г.
- Росица Кирилова – Доброта, музика Тончо Русев, аранжименти Владимир Джамбазов, Пламен Велинов, 1986 г.
Лятото
Автор Петя Дубарова
Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е — колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.
Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.
Но не мога — аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.