Проф. д.ф.н. Кирил Любомиров Топалов е български писател, драматург

Проф. д.ф.н. Кирил Любомиров Топалов е български писателдраматургкиносценарист, литературен историк и критик, преводачдипломат и общественик.

Роден е на 21 май 1943 г. в София. През 1961 г. завършва гимназия в София. От 1961 до 1964 г. отбива редовната си военна служба във военноморския флот във Варна. През 1968 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет. През 1969 – 1970 е специалист-филолог в Института по български език при БАН. От 1970 до 1974 г. е редовен аспирант по българска възрожденска литература, с научен ръководител акад. Петър Динеков. От 1974 до 1982 г. е негов асистент в Софийския университет. През 1976 г. защитава докторат на тема „Проблеми на поетиката на възрожденската поезия“. През 1982 г. се хабилитира – доцент. През 1977 – 1989 г. работи по съвместителство и като редактор в издателство „Български писател“. През 1977 г. е на едномесечна специализация във Варшавския университет, през 1978 – 1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет, а през 1981 г. специализира в Солунския университет.

Член е на Международния ПЕН, на Съюза на българските писатели, по-късно – на Сдружението на български писатели, както и на СБЖ. През 1989 – 1994 г. е заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти. Член е на световната елинистична академия „Аркадия“, на международната научна академия „Космас Етолос“ и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998).

През 1992 – 1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-ПровансФранция.

През 1997 – 1998 г. е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

През 1998 – 2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина). Благодарение на десетилетните си широки връзки с атинския културен, научен и политически елит Кирил Топалов допринася както за преодоляването на стари балкански предубеждения между двете страни, така и за изграждането на атмосфера на доверие в осъществяването на редица важни за България стъпки – премахването на визовия режим, влизането на страната ни в Европейския съюз и НАТО, изграждането на българо-гръцките пътни връзки през Родопите, осъществяването на интензивно културно и икономическо сътрудничество,[1]защита на правата и интересите на многобройната българска икономическа емиграция в Гърция.

През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци.

Председател е на Управителния съвет на Института за евроатлантическа сигурност (2002 – 2005), на Фондация „Академия за балканска цивилизация“ (от 2003) и на Национална асоциация „Георги С. Раковски“ (от 2004), директор и един от основателите на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (2004 – 2007), председател на Българската секция на Световното дружество „Приятели на Никос Казандзакис“ и член на Управителния съвет на Световното дружество в Женева (2004).

През 2002 г. е избран за професор по българска възрожденска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава българска литература още в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, в Нов български университет и в Арт-колеж – София.

През юни 2003 г. Софийският университет организира честване на 60-годишния юбилей на проф. Кирил Топалов в Аулата на СУ, след като се оказва, че предвидената за събитието Академична зала № 1 не може да побере многобройните почитатели и приятели на Топалов – писатели, учени, театрални и кинодейци, политици и общественици. След приветствията са представени осъществените от Университетското издателство издания на негови избрани романи и избрани пиеси, новата му монография „Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане“, както и сборника с изследвания в негова чест от български и чуждестранни учени „Разночетенията на текста“ с въвеждаща студия-предговор от Светлозар Жеков.[2]

Автор е на многобройни научни изследвания – статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др.

Първият роман на Кирил Топалов – Бягай… Обичам те излиза през 1976 г. и с актуалната си и интригуваща проблематика – първа любов, изпитания на приятелството пред примамките на успеха, мечтите и разочарованията на младостта, както и с динамичния и експресивен аз-повествователен стил – бързо налага името на писателя сред най-добрите млади тогава автори, оценен е високо от литературни критици, като Луко Захариев[3]Светлозар Жеков[4]Людмила Филипова[5] и др. За голямата популярност на романа допринасят също многото му следващи преиздания от различни издателства и неговото филмиране по сценарий на автора. Филмирани са и два от следващите романи на Кирил Топалов – „Бъди благословена“ (първо изд. 1979) и „Не се сърди, Човече“ (първо изд. 1982), с които той за първи път поставя пред обществото важен и умишлено премълчаван дотогава проблем – за драмата на самотните майки и на изоставените от тях деца. Авторитетната литературна и кинокритика в лицето на Атанас Свиленов[6], проф. Боян Ничев[7], проф. Александър Грозев[8] и др. нарежда Топалов сред най-успешните белетристи и сценаристи, а двата романа дълго не слизат от предните места на месечните класации на вестниците за най-четени български книги[9] претърпяват много и високотиражни преиздания.

Вероятно най-точна оценка за превръщането му в автор на култови романи и филми за поколенията на 70-90-те години на ХХ в. дава литературният критик и познавач на творчеството на Кирил Топалов Светлозар Жеков, който пише:

В годините, когато излизаха за пръв път книгите и пиесите на Кирил Топалов, за писателите не беше никак лесно да поставят, при това талантливо, остър обществен проблем, в който да се отразяват не една или две прекършени човешки съдби – в крайна сметка, следствие на Системата, която беше подменила всички възможни личностни свободи и права с онези, които ѝ бяха „необходими“. Живеехме във време, когато Друг определяше съдбата ти, Друг решаваше „правото ти на допуск“ било до образование, било до работа, било до най-обикновено пътуване в чужбина. Живеехме във време, в което човешката съдба стоеше винаги под знаменателя на „голямата правда“. Живеехме във време, в което „голямата правда“ непрекъснато раждаше конфликти с „малката правда“ – сиреч, с всички изконни права и свободи на личността, които комунизмът беше потъпкал. И понякога дотолкова свиквахме с конфликтите около себе си, че те ставаха наше всекидневие. Постепенно губеха своята острота в съзнанието ни, защото нямаха решение или решението не зависеше от нас. Докато един ден с изненада откривахме, че сме били не само свидетели на тези конфликти, но и… участници в тях. И едва тогава разтревожената ни съвест започваше да търси своята пътечка към истината, която скоро се оказваше трънлив път, до чийто край малко от нас можеха да достигнат… Този ден понякога беше провокиран от книги като „Бъди благословена“ и „Не се сърди човече“ на Кирил Топалов. Веднъж приобщени към проблемите в тях, вече не можехме да останем безразлични нито към съдбите на героите, нито към явлението, нито към обществената му оценка, нито към собствените нравствени мерки и чувство за справедливост…

Предизвиканата от тези романи и филми широка обществена дискусия донася на автора популярност и международни отличия, но и довежда до бързото спиране от цензурата на втория филм, който показва, че трагедията на изоставените деца и липсата на достатъчна грижа на обществото и държавата към тях може да ги доведат и до самоубийство. Следващите романи на Кирил Топалов От тук до хоризонта, Стайна температура, Разминаване, Нерви, Маймунска история и др. очертават зрялата физиономичност на автора и дават повод на някои от най-активните критици, като проф. Иван Попиванов[10], Светлозар Жеков[11]Мариана Тодорова[12]Николай Петев [13]Вихрен Чернокожев[14] и др. да обгледат по-цялостно присъствието му в полето на съвременната литература, подчертавайки модерността на белетристичния му стил (синтетичен, динамично-психологически, и афористичен), дълбочината и драматичността на нравствените дилеми, които поставя, гражданската непримиримост, смелост и провокативност на позициите му, връзката на някои страни на творчеството му с най-добрите традиции на класическата българска литература. Както пише проф. Иван Попиванов:

Като белетрист Кирил Топалов се утвърди с усета си към драматични ситуации, към колизии със съществено социално-етично значение, заангажиращи вниманието на читателите, привличащи ги, предизвикващи много въпроси. Неговите белетристични творби подбуждат не само размисли, но и спорове, дискусионни проблеми. Личи умението на белетриста да види в нашата действителност възлови събития и преживявания, да ги превъплъти художествено в убедителна форма. Топалов си служи с модерно повествование, което не е преднамерено търсено, не е свързано с външни трикове…

Мариана Тодорова обръща внимание, че

Кирил Топалов е привлечен от необикновеното. Това му пристрастие ще почувстваме в обрисуваните герои, в техните съдби или дори в отделни постъпки, във вътрешните им мотиви… Нещо йовковско като тип психология има в техните черти, но по манталитет са наши съвременници. Наистина липсва им йовковската шеметна съзерцателност. Но не са по-малко деликатни и мечтателни, макар че са подчертано действени.

Това нейно наблюдение допълва твърдението на Светлозар Жеков, че

ярките прозаични страници, запомнящите се образи (особено женските, които са самобитно продължение на традицията, наследена от такива майстори на словото, като Димитър ДимовДимитър Талев и Емилиян Станев), завладяващите характери, социалната острота на конфликтите, философската дълбочина на идеите, гражданската позиция на писателя и универсалността на посланията му са безспорен влог в трудния път на литературата ни да не се подчини на Системата, да не изневери на истината и да проправи път към по-добро бъдеще. И в драматургията на Топалов всеки един от героите му е подчинен на своя житейска логика, в която плюсовете и минусите са подчинени на стремежите на личността и на пресечните им точки със Системата, която ги поражда. Това е така, защото Топалов си е поставил целта да изследва движението на човешките характери и като следствие от това движение – социално-нравствените конфликти между самите тях и между тях и Системата. Така ще си обясним изключително съвременното звучене на дълбоката му философско-политическа пиеса „Притча за философа“, чието действие се развива далеч назад във времето, но идеята за смисъла на човешкото съществуване, за свободата на личността и мисълта, а оттук за свободата и демократичното устройство на обществото, достига до нас през ехото на вековете със силата на днешния ѝ еквивалент – да бъдем или да не бъдем… И днес тази пиеса би правила чест на всеки театър, който я постави. Но в годините, когато тя беше родена и когато свободата на словото се схващаше като свобода на цензурата или автоцензурата, иносказателните послания на Кирил Топалов за подмяната на стойностите и за необходимостта от промяна в отколешния, май и до днес непроменен, световен ред, се възприемаха с жадни очи и уши от вечно препълнените зали, в които се играеше.

С някои свои романи, чиито сюжети са почерпени от българското Възраждане (Светогорският бунтар, Венценосецът, Петко Славейков), Кирил Топалов се нарежда и сред предпочитаните от читателите автори на историческа проза.

Успешен е пътят на Кирил Топалов и като драматург. Още първите му пиеси И есен идват щъркели, Притча за Философа, Нерви за любов, Вива академия и др. привличат вниманието и предизвикват най-високите оценки на активната театрална критика през 80-те г. на ХХ век – Севелина Гьорова[15]Снежина Панова[16]Чавдар Добрев[17]Владимир Каракашев[18]Димитър Стайков[19]Красимира Близнакова[20]Димитър Цолов[21].

За емблематичния през 80-те години спектакъл на пиесата „Притча за философа“ в Театър 199 (над 100 представления) Севелина Гьорова пише:

Кирил Топалов написа историческата творба „Притча за Философа“, която бих могла да характеризирам като словесен квартет между Кирил и Методий и върховните представители на католическата и православната църква – Патриарха и Папата. Това е своеобразна драма-диспут или по-скоро оратория, в която делото на двамата славянски първоучители се доказва от величието на жизнения им подвиг и в негова защита.

Участието на Кирил Топалов в театралния афиш през 90-те г. и в началото на настоящия век с пиеси, като Бог високо, Горчивата чаша, Игра на мъж и жена, Маймунска история, Свободно съчинение за Слънцето, Експериментът (телевизионна постановка), и др., а също и с постановките на недопуснатите по една и съща причина до сцена както през тоталитарния период, така и през първото десетилетие след демократичните промени остри политически сатири Елате ни вижте и Бизнес допринасят за по-цялостното очертаване на неговия драматургичен профил на писател, който еднакво отговорно навлиза в света и на интимните междучовешки отношения, и на драматичните социални и политически проблеми. Пламен Маринов определя пиесата „Елате ни вижте“ като

майсторски сътворен сатиричен фарс, бичуващ типичните нашенски ламтежи за политическа власт, развихрили се с еднаква всепомитаща мощ както след Освобождението ни от османска власт, така и днес – в драматичното десетилетие след рухването на комунизма.
Именно тези аналогии в нравите между тогавашното и сегашното време – продължава авторът – са експонирани с актуална сила и професионална вещина в творбата. В нея могъщо зазвучава и един универсален мотив – за вечната духовна съпротива на творците, хората на изкуството и перото срещу онези силни на деня, стремящи се неизменно да ни подчинят на преходната земна власт, която притежават. Точно в това се състои и уникалното при Кирил Топалов – че в случая той се явява може би първият ни драматург, създаващ театър в театъра, но включвайки наред с вече известните ни герои на Вазов и самия него, като използва действителни исторически факти от съдбата му на виден писател и общественик, а също и от личния му живот.

Камерните пиеси на Топалов получиха реализации на сцените в близки и далечни страни, особено през дългия период, когато на автора му бе отнето правото да пътува на Запад. Поради универсалността и актуалността на темите и внушенията си, както и поради високите си художествени качества най-добрите му пиеси, макар и писани преди десетилетия, продължават и днес да се поставят на театралните сцени в България и чужбина.

Резултат на дългогодишната литературно-изследователска работа на Кирил Топалов са редица монографии, студии и статии върху проблематиката на българската и гръцката литература през XVIII – XIX век. Неговите приносни изследвания Проблеми на възрожденската поетика, Петко Р. Славейков, Григор Пърличев. Живот и дело, Проблеми на българската възрожденска литература, Възрожденци, Ботев в пътя на възрожденската поезия, Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане, обемистата антология Българска възрожденска поезия, осъществените от него издания на съчиненията на български възрожденски писатели са ценен влог в проучването на литературата и културата на тази епоха и получават висока оценка от научната критика, а проф. д-р Румяна Дамянова[22] успоредява някои характеристики на научното му дело с това на „най-големите изследователи на Българското възраждане – Ив. Д. ШишмановБоян ПеневПетър Динеков“.

Кирил Топалов е и преводач от гръцки. Сред писателите, произведения от които е направил достояние на българския читател или театрален зрител, са Яковос КамбанелисВасилис ВасиликосТасос АтанасиадисИлияс СимопулосНикифорос ВретакосКостас АсимакопулосИно Балта и др.

Проза
  • Бягай… Обичам те, роман, Народна младеж, 1976.
    • Бягай… Обичам те, роман, Отечество, 1986, 1990.
    • Бягай… Обичам те, роман, Академично издателство „Марин Дринов” и Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 1997.
  • Бунтовна светлина, разкази за деца, Народна младеж, 1978.
  • Бъди благословена, роман, Профиздат, 1979.
  • Бъди благословена, Не се сърди, Човече, романи, Профиздат, 1982, 1984, 1987; Образование и наука, 1994 (филмирани).
  • Будилник с латерна, разкази за деца, Народна младеж, 1981.
  • От тук до хоризонта, роман, Георги Бакалов – Варна, 1980.
  • Светогорският бунтар, роман, Народна младеж, 1982.
  • Стайна температура, романи (Стайна температура и От тук до хоризонта), Народна младеж, 1985.
  • Разминаване, роман, Военно издателство, 1986.
  • Нерви, роман, Военно издателство, 1989; Образование и наука, 1994.
  • Петко Славейков, роман, Народна младеж, 1990.
  • Венценосецът, Абагар, 1993.
  • Маймунска история, Литературен форум, 1997.
  • Избрани романи, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2003.
  • Избрани произведения в четири тома. I и II том – романи, III т. – пиеси, IV т. – разкази, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2005-2007.
Драматургия

Пиеси, поставяни на български и чужди сцени

  • Аз съм Мария, 1975.
  • И есен идват щъркели, 1977.
  • Притча за Философа, 1981.
  • Свободно съчинение за слънцето, 1982.
  • Да, ама не, 1983.
  • Вива академия, 1983.
  • Нерви за любов, 1984.
  • Страшният съд, 1984.
  • Спасителят, 1985.
  • Бизнес, 1987.
  • Игра на мъж и жена, 1987.
  • Експериментът, 1988.
  • Горчивата чаша, 1989.
  • Бог високо, 1989.
  • Елате ни вижте, 1989.
  • Маймунска история, 1990.
  • Метрополитен, 2007.
  • Забрадка на слънцето, 2007.
Киносценарии
  • Бъди благословена, игрален филм, режисьор Александър Обрешков, 1977. (Първа награда „Златният Лачено“ за сценарий на Международния кинофестивал в Авелино, Италия (1979) и Специална награда за най-хуманен сценарий на Световния червенокръстки фестивал във Варна (1979)
  • Бягай… Обичам те, игрален филм, режисьор Рашко Узунов, 1979. (Награда на ЦС на БСФС за сценарий)
  • Не се сърди, Човече, игрален филм, режисьор Ивайло Тренчев, 1985. (Само една седмица след излизане на екран, филмът е спрян от цензурата)
Литературознание
  • Споделено за поезията, Народна просвета, 1975.
  • Проблеми на възрожденската поетика, Наука и изкуство, 1979.
  • Петко Р. Славейков, Народна просвета, 1979.
  • Григор Пърличев. Живот и дело, Български писател, 1982.
  • Проблеми на българската възрожденска литература, Наука и изкуство, 1983.
  • Възрожденци, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (I т.- 1988; II т.- 1990); второ, преработено и допълнено издание – 1999; трето изд. – 2001 г.; четвърто изд. – 2003 г.)
  • Ботев в пътя на възрожденската поезия (Студии и анализи върху поезията и публицистиката на Ботев), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Съюз на филолозите българисти, 1992.
  • Христо Ботев. Поезия, проза. Студии и анализи, РИК-I-С, 1995.
    • Христо Ботев. Поезия, проза. Студии и анализи, Даниела Убенова, 1997.
  • Българска възрожденска литература. (Учебник за хуманитарните гимназии, в съавторство с Н. Чернокожев.), Просвета, 1998, 1999.
  • Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2003.

 

 

https://bg.wikipedia.org/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.