Регионален етнографски музей (Пловдив)

Регионален етнографски музей в Пловдив е вторият по големина, в България, специализиран музей за етнография с утвърдена научно-образователна дейност и притегателен център за културен туризъм.

Помещава се в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение.[1]

Първата идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков, местната администрация решава да се създаде Окръжен музей. Неговата основна цел е събирането на материали, свързани с миналото и настоящето на Пловдивски регион в историческо, икономическо, художествено и битово отношение.

Началото е поставено на 22 януари 1917 г., когато в Окръжната палата (Община Пловдив) е свикано съвещание, на което е решено „да се учреди при Постоянната комисия един Окръжен музей“. Правилникът на музея е одобрен на 20 юли 1918 г. и съгласно него музеят започва работа с директор – Йордан п. Георгиев и секретар – Стою Н. Шишков.

Следва период на събирателска работа, фотозаснемане, популяризаторска дейност. През 1930 година музейните ценности са над 500.

През 1931 – 1932 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономии, администрацията прехвърля материалната база към Народната библиотека и музей в Пловдив.

През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей. От тази година музеят се помещава в Куюмджиевата къща, определена за Общинска къща музей.

На 14 октомври 1943 г. музеят е отворен за посещения. През 1949 г. Общинската къща музей е преименувана в Народен етнографски музей. През 1952 г. е открита постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г.

Експозиция

Експозицията представя традиционната култура на ТракияРодопите и Средногорието от периода на Възраждането. В постоянна експозиция земеделието и животновъдството са представени като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти в музея са представени абаджийствогайтанджийствогрънчарствомедникарствожелезарство. Златарска работилница е експонирана с целия си инвентар. Представена е част от колекция накити и църковна утвар, традиционни народни костюмитъканикилимимузикални инструменти и обреден реквизит. Представен е и градския бит.

 

  • Международен фестивал на камерната музика ежегодни концерти за класическа Камерна музика на открито, провеждащи се от 10 до 20 юни[2].
  • Нощ на музеите и галериите е фестивал, в която всички културни институции в града са отворени цяла нощ. Инициативата започва през 2005 година по немски модел.
  • Седмица на занаятите е седмица, в която в двора на етнографски музей се представят над 40 занаята. Провежда се от 2007 година насам. Участват хора от цял сват, като част от занаятчиите участващи са иконописци, ножари, оръжейници, медникари, майстори на музикални инструменти, тъкачки, дървостругари, дърворезбари, плъсти, кукли, рисувана коприна, рисувани яйца, стъклопис, майсторки на кене, плетиво и везба и др
  • Международно биенале „Майстори на карикатурата“ – Пловдив се провежда от 2006 година насам.
  • Денят на майсторите е ден, в който се възпроизвежда ритуала в неговия автентичен вариант, известен от епохата на Възраждането по повод църковният празник Свети Спиридон. На този ден се извършва посвещаване в майсторско звание (тестерлик) – връчване майсторски свидетелства на новите майстори в музея.

https://bg.wikipedia.org/

 

Plovdiv-ethnographic-museum-interior-01.jpg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.