Рембранд

Рембранд Харменсон ван Рейн (на нидерландскиRembrandt Harmenszoon van Rijn[1]) е нидерландски художник и гравьор, смятан за един от най-великите в историята на европейското изкуство и за най-значимия в нидерландската история.[2] Неговата творческа дейност съвпада с епохата на стопански и културен подем, известна като Нидерландски златен век. Стилът на Рембранд, макар и в много отношения противоположен на преобладаващия по това време в голяма част от Европа барок, също се характеризира с извънредно изобилие и новаторство.

В младостта си Рембранд постига успех и известност като портретист, но по-късно в живота си се сблъсква с лични нещастия и парични затруднения. Независимо от това неговите гравюри и картини остават известни през целия му живот, репутацията му като художник не спада и той става учител на много значими нидерландски художници от следващото поколение.[3][4] Най-големите творчески успехи на Рембранд са видими в портретите на негови съвременници, автопортретите и илюстрациите на библейски сцени. Поредицата негови автопортрети образуват уникална и интимна биография, в която художникът се анализира без суета и с крайна откровеност.[2]

В своите картини и гравюри Рембранд показва познаване на класическата иконография, която видоизменя според своя собствен опит. Така изображенията на библейски сцени са формирани от познанията му за съответния текст, разбирането му на класическата композиция и личните му наблюдения на живота в Амстердам с неговата значителна еврейска общност.[5]

Рембранд Хамерсон ван Рейн е роден на 15 юли 1606 година в град Лайден, по това време част от Съединените провинции на територията на днешна Холандия. Той е деветото дете на Хармен Геритсон ван Рейн и Нелтген Вилемсдохтер ван Зойтбраук.[6] Семейството му е относително заможно – бащата е мелничар, а майката е дъщеря на хлебар.

В края на 1631 година Рембранд заминава за Амстердам, който по това време бързо се разраства и се превръща в търговската столица на Нидерландия. Тук той за първи път започва да работи като професионален портретист, рисува мъжки и женски глави, прави опити с различни гримаси и постига големи успехи.

Първоначално Рембранд се установява при търговеца на произведения на изкуството Хендрик ван Ойленбург и през 1634 година се жени за неговата братовчедка Саския ван Ойленбург.[9] Тя е от заможно семейство – нейният баща е юрист и кмет на Леуварден. След смъртта на родителите си тя живее със своята по-голяма сестра в Билд във Фризия. Рембранд и Саския се женят в църквата на Билд, като на церемонията не присъстват негови роднини.[10] През същата година Рембранд получава амстердамско гражданство и става член на амстердамската гилдия на художниците. Той приема и няколко ученици, сред които са Фердинанд Бол и Говерт Флинк.[6]

„Саския ван Ойленбург, съпруга на художника“, около 1634 г.
(Национална художествена галерия на САЩ, Вашингтон.)

Женитбата със Саския издига високо социалното положение на Рембранд и му позволява да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности. Годините на семеен живот със Саския дават силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил.

През 1635 година Рембранд се установява в наета къща на модната за времето си улица „Нюе Дуленстрат“. През 1639 година семейството се премества в представителна къща на „Йоденбрестрат“ в оформящия се по това време еврейски квартал, в която днес се намира музеят „Къща на Рембранд“. Сградата на стойност 13 хиляди гулдена е купена от Рембранд с ипотечен заем, който по-късно се превръща в основна причина за неговите финансови затруднения.[6] С тогавашните си доходи Рембранд би трябвало и сам да може да купи къщата, но изглежда разходите му нарастват заедно с доходите, а е възможно да е правил и някои неуспешни вложения.[11]

Значителните доходи в семейството на Рембранд не предотвратяват поредицата от лични трагедии. Синът им Румбартус умира два месеца след раждането си през 1635 година, а дъщеря им Корнелия – едва на три седмици, през 1638 година. През 1640 година те имат втора дъщеря, която също наричат Корнелия и която умира едва месец след раждането. Само четвъртото им дете, Титус, роден през 1641 година, доживява до зряла възраст. Саския умира през 1642 година, малко след раждането на Титус, вероятно от туберкулоза. Картините на Рембранд, изобразяващи я на смъртно легло, са сред най-чувствените му творби.[12]

По време на заболяването на Саския Рембранд наема за болногледачка и дойка на малкия Титус Герче Диркс, която малко по-късно става и негова любовница. Впоследствие тя го обвинява в неспазване на обещание за женитба и печели годишна издръжка от 200 гулдена.[6] Когато Рембранд научава, че Герче Диркс е заложила бижута на Саския, които той ѝ е подарил, полага големи усилия и успява да я затвори за 12 години в приют за бедни в Гауда.[13]

До средата на XX век се смята, че Рембранд е автор на повече от 600 картини, около 400 гравюри и 2000 рисунки. През 60-те години на XX век е създаден Проект за изследване на Рембранд, обединяващ голям брой учени, които изследват критично неговото наследство и ограничават броя на картините със сигурно авторство на около 300. Броят на неговите печатни гравюри се променя по-малко – днес той се оценява на почти 300. Вероятно през живота си Рембранд създава много повече от 2000 рисунки, но до наши дни оцеляват много малък брой – изследванията в тази област продължават, като някои експерти преценяват броя на автентичните рисунки на по-малко от 100.

В миналото се приема, че около 90 картини на Рембранд са негови автопортрети, но днес е установено, че той е карал своите ученици да копират автопортретите му като част от тяхното обучение. Според съвременните изследвания броят на автопортретите е над 40 платна, както и няколко рисунки и 31 гравюри, сред които са някои от най-забележителните картини от тази група.[21] Някои го изобразяват позиращ с псевдоисторическо пищно облекло или правещ странни гримаси. Маслените му автопортрети проследяват развитието на художника от несигурен младеж през спретнатия и популярен портретист от 30-те години до угрижения, но силен възрастен мъж. Заедно те формират забележително ясна картина на човека, неговата външност и психологическа настройка. Възможно е самият художник да не си е поставял такава цел, а просто да е задоволявал значителното търсене на автопортрети на известни художници.[22]

Известни произведения

Нощна стража, 1642 г.

Художникът в ателието си, 1629 г.

 

10-те най-известни картини на Рембранд | © 10-те най

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.