Ренесансът (от френски: Renaissance, „възраждане“), наричан също Възраждане, е културно движение, продължило приблизително от 14 век до 17 век. То възниква във Флоренция в края на Средновековието, а през следващите столетия се разпростира в Западна, Централна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период.
Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива в живописта и постепенното реформиране на образователната система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.
Според преобладаващото мнение сред изследователите Ренесансът започва във Флоренция през 14 век.[1] Съществуват различни хипотези за предпоставките, довели до това събитие, като повечето от тях го свързват с обществените и граждански условия в града, с политическото му устройство, с меценатската дейност на влиятелната фамилия Медичи,[2] или с имиграцията на византийски учени след Падането на Константинопол.[3][4][5]
Историографията, свързана с Ренесанса, е обширна и сложна, като сред историците се води и спор за целесъобразността на използването на самото понятие Ренесанс.[6] Някои изследователи поставят под въпрос възгледа за Ренесанса като за период на културен напредък, разглеждайки го като време на песимизъм и носталгия по класическата Античност,[7] докато други акцентират върху приемствеността между Средновековие и Ренесанс.[8] Някои направо призовават за спиране на използването на понятието, като проява на презентизъм, използване на историята за възхваляване на съвременните ценности.[9]
Ренесансът е нова за времето си културна парадигма, възникнала вследствие на кардиналните изменения на обществените отношения в Европа.
Нарастването на значението на градовете-републики води до нарастването на влиянието на съсловията, които не участват дотогава във феодалните отношения: майстори и занаятчии, търговци и банкери. Всички те са чужди на йерархичната ценностна система, създадена през Средновековието, до голяма степен – на църковната култура и нейния аскетичен дух на смиреност. Това води до появата на хуманизма – обществено-философско движение, което разглежда човека, личността му, свободата му, неговата активна и съзидателна дейност като най-висшата ценност и критерий за оценка от обществените институции.
В градовете започват да се появяват светски центрове за изкуство и наука, чиято дейност е извън контрола на църквата. Новият светоглед перспективи се обръща към Античността, виждайки в нея пример за хуманистични и неаскетични отношения. Изобретяването в средата на 15 век на книгопечатането играе огромна роля в разпространението на античното наследство и новите възгледи по цяла Европа.
Ренесансът възниква в Италия, където първите му признаци са отбелязани още през 13 и 14 век (в дейността на семействата Пизано, Джото, Орканя и др.), но той твърдо се установява едва през 20-те години на 15 век. Във Франция, Германия и други страни, това движение започва значително по-късно. Към края на 15 век Ренесансът достига най-големия си разцвет. През 16 век назрява криза в идеите на Ренесанса, следствие на което се явява възникването на стиловете маниеризъм и барок.
