Симеон Аспарухов – Разхвърлян ум

***
когато е дъждовно
а аз
вървя сам
по тротоара
се страхувам
да погледна
в задминаващото ме такси
за да не видя
теб
как закъсняваш
за среща
с друг
и дъждът
да влезе в очите ми

 

***

Избледняхме от навици.
Мечтаем все по-малко.
На болния взехме залъка.
Обиждаме се на майка.
Броим чужди богатства.
Чупим пръсти заради титли.
Няма смисъл у братството.
Детството си подритваме.
За ръце не се държим вече.
Стопихме се в ежедневие.
Всички сълзи изтекоха.
Не създаваме впечатления.
Крещим: „крадците хванете“,
ако ние не сме във владение.
Завистта ума ни помете.
Кой уби глагола „живея”?

 

ХОРАТА

1. Предсказуемост
Преминават спонтанни лица,
отесняват в своите крачки –
наблюдавам как без слънца
чуждото ежедневие харчат.

2. Възвишеност
Различавам и хора с крила,
в наниз от болки, не плачат
и тъкмо те подострят стрела,
с която да заковем здрача.

3. Престореност
Не съществуват в усмивки,
боли ги от ненужни гримаси
и вместо да гледат, заспиват
престорено, че не са примати.

4. Истинност
Разобличавам новите силуети,
едва ги съзирам във тъмнината.
Казвам, че единици тук светим –
крием се в звуци от тишината…

5. Обич
Най-малките неща някои виждат
без допир, неразличимите даже.
Въздух когато към тях приижда –
изпълва света им със важност.

6. Безотговорност
Забравят навреме да стигнат,
да предложат на децата вечеря,
от мисли какво са постигнали –
живеят с успеха на своето вчера.

7. Споделеност
Чувам как приказки си разказват,
как съживяват герои чрез думи,
после на другите с вяра показват –
животът навън е, а не във албуми.

8. Егоизъм
А онези, които отнемат животи
все се питам сънуват ли нощем,
с какво темпо, на какви обороти?
Разчитат ли, че някой обича ги още?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.