Фотография

Фотография или светопис (на старогръцкиφως, φωτος – светлина[1] и на старогръцкиγραφω – пиша, писец, четка[2], сиреч светопис – техника на рисуване със светлина[3]) се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината върху фоточувствителни материали (филм) или електронно[4]. За целта се използват фотоапарати. Фотографията е едновременно теория, техника и метод за съхраняването на видими образи и клон от графичните изкуства, използващ тези техники като средство. Продуктът на фотографията се нарича фотографска снимка или просто снимка.

В по-общия смисъл на думата фотографията е изкуство за получаване на фотоснимки, където основният творчески процес се заключава в търсене и намиране на композиция, подходящо осветление и момент. Всичко това се определя от опита и уменията на фотографа, а също и от неговите предпочитания и вкус. Фотографията има многобройни приложения в изкуството, наукатабизнеса и развлеченията.

Възникването на фотографията през 19 век е резултат от няколко важни технически открития. Първото е оптическо.

Дълго преди първите снимки да бъдат направени, китайският философ Мо Ди и гръцките математици Аристотел и Евклид описват стенопеичен фотоапарат в V – IV век пр.н.е.[5] През 6 век, византийският математик Антимий от Трал използва тип камера обскура в експериментите си[6]Ибн ал-Хайтам (965 – 1040 г.) изучава камера обскура и стенопеичен фотоапарат[7] и прави първото им описание и точен анализ, Албертус Магнус (1193 – 1280 г.) открива сребърния нитрат[8], и Жорж Фабрисиус (1516 – 71 г.) открива сребърния хлорид[9]. Даниеле Барбаро описва диафрагмата през 1568 г.[10], а Вилхелм Хомберг описва как светлината прави някои химични вещества да потъмнеят (фотохимичен ефект) през 1694 г.[11]

Много важно откритие за фотографията е камера обскура. По това време тя е в употреба от поне 400 години. Една рисунка на Леонардо да Винчи от 1519 година показва камера обскура; приблизително по същото време употребата ѝ като помощно средство при рисуване е насърчавана. Този ранен оптичен прибор не съхранява получения образ, а просто проектира това, което се намира пред малкия отвор в стената на затъмнена стая върху отсрещната стена и фактически цялата стая представлявала един огромен фотоапарат без обектив. Самата фраза „камера обскура“ означава буквално „затъмнена стая“. Тя е използвана и за наблюдение на слънчеви затъмнения.

Смята се, че първата успешна фотографска снимка е направена през 1822 година, но не се е запазила. Първата, достигнала до нас е от 1826 година[12] и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. За фотографска плака той използва полирана калаенооловна плочка (пютър), покрита с нефтен дериват, наречен юдейска смола, който се втвърдява под въздействието на светлината. Ниепс поставя плаката в камера обскура и я експонира 8 часа със силна слънчева светлина. Този процес обаче се оказва задънена улица и Ниепс започнва да експериментира със сребърни съединения въз основа на откритието на Йохан Хайнрих Шулц, че сребърно-варовиковата смес потъмнява под влиянието на светлината.

Въпреки известни първоначални резерви, на 4 януари 1829 година Нисефор Ниепс подписва договор за сътрудничество с художника Луи Дагер. Само 4 години по-късно, през 1833 г., Ниепс умира неочаквано от инсулт, но Дагер продължава опитите. Макар и без научно образование, Дагер прави две изключително важни открития. Той открива, че обработването на среброто с йодни пари преди експониране позволява формиране на латентен образ, който след това се проявява с живачни изпарения. По този начин става възможно намаляването на времето за експонация от 8 часа на около 30 минути. Дагер открива също, че така полученият образ може да бъде фиксиран чрез потапяне на плаката в солен разтвор. Резултатът, който получава е деликатно, сребристо, монохроматично (черно-бяло) и уникално (без възможност за размножаване или дублиране) изображение.

В първите години дагеротипията се оказва по-популярна, тъй като удовлетворява внезапно възникналото търсене на портретни услуги сред новопоявилата се средна класа в резултат на индустриалната революция. Това търсене, което не може да бъде задоволено нито със средствата на живописта, нито като обем, нито като цена може би се оказва натиска, довел до развитието на фотографията.

Черно-бяла фотография

Фотографията първоначално е черно-бяла или още монохромна. Дори и след като цветният филм става лесно достъпен, черно-бялата фотография продължава да доминира в продължение на десетилетия, което се дължи на по-ниската ѝ цена и „класическия“ изглед. Важно е да се отбележи, че монохромните снимки не винаги са само черни и бели, но съдържат и други нюанси, в зависимост от процеса. Например процесът, използван за първи път преди повече от 150 години и основан на белтъчен отпечатък, произвежда кафяви тонове.

Много фотографи продължават да произвеждат монохромни изображения. Някои пълноцветни цифрови изображения се обработват с помощта на различни техники за създаване на черно-бели изображения, а някои производители произвеждат цифрови фотоапарати, с които да се правят изключително монохромни снимки. Монохромните изображения не предават пряко и реалистично обекта, а са по-скоро абстракции на реалността, представляващи цветове в различни нюанси на сивото.

Цветна фотография

Цветната фотография е изследвана в средата на 19 век. Ранните експерименти в цвят изискват изключително дълго експониране (часове или дни за изображения от фотоапарат) и не могат да предотвратят избледняването на цветовете, когато са изложени на бяла светлина.

Първата трайна цветна снимка е заснета през 1861 г. и използва принципа на трицветно разделяне, публикуван за първи път от физика Джеймс Кларк Максуел през 1855 г. Идеята на Максуел е да се вземат три отделни черно-бели фотографии и червени, зелени и сини филтри. Това осигурява на фотографа трите основни цветови канала, които се изискват, за да се пресъздаде цветно изображение. Прозрачни отпечатъци на изображенията може да се прожектират през подобни цветни филтри и насложат върху прожекционен екран. Цветен печат на хартия може да бъде произведен чрез наслагване на въглеродните отпечатъци на трите снимки, направени в техните допълнителни цветове. Руският фотограф Сергей Михайлович Прокудин-Горски използва широко тази техника за разделяне на цветовете със специална камера, която последователно излага филтрираните трицветни изображения върху различни части на продълговата плака. Понеже неговите експонирания не са били едновременни, снимките имат различни дефекти.

Развитието на цветната фотография се задържа от ограничената чувствителност на ранните фотографски материали, които са най-чувствителни към синьото, само малко по-чувствителни към зеленото и почти нечувствителни към червеното. Откриването на сенсибилизатор за бои от Херман Фогел през 1873 г. прави възможна добавката на чувствителност към зелено, жълто и дори червено. Подобряване на чувствителността към цветовете и текущите подобрения в общата чувствителност на емулсиите постоянно намалява времето на експонирането.

Първият комерсиален успех на цветния процес е въведен от братята Люмиер през 1907 година.

Любителска фотография

Любителската фотография не е стил във фотографията, а по-скоро дейност на фотографи, които не се занимават професионално с тази дейност. Създателите на такова фотоизкуство се наричат обикновено фотолюбители и това са хора, които притежават някаква фотографска техника и голямо желание да запечатват събития и картини от тяхното ежедневие. Създаването на цифровите фотоапарати и големите възможности на компютърната техника са стимул за развиване на този род фотография – експериментиране, създаване и съхранение на албуми с фотоснимки в много големи размери, които не са на хартиен носител, както и значителното поевтиняване на фото-любителската дейност. С тази нова технология отпада необходимостта от проекционни устройства за преглед на диапозитиви или албуми за подреждане и съхранение на фотографските снимки, изработени по традиционните методи с филмова лента.

Професионална фотография
Фотодокументалистика и репортажна фотография

В класическата фотография това е основния дял, включващ всички похвати, които се използват в акцентните фотографски приложни области, свързани с конвенционално заснемане (т.е. в неекстремна, или специфична среда, каквато е подводната /аква/ или въздушната /аеро/ фотография)
Фотодокументалната фотография включва както художествено заснети моменти от екстремни събития, така и детайлни и/или отчетливи моменти от статични или динамични обекти и лица.
След появата на цифровата фотография, все повече за целта се използват кадри от видеорепортажи и видеохроники, които почти винаги са допълнително редактирани, с цел придаване на ‘коректна визия’, подходяща за публикуване. В класическата фотодокументалистика, цялата фотографска сцена е автентична и отряазява реалистично както отразяваното събитие, така и уменията на фотографа.
Фотодокументалистика е синоним на ‘документална фотография’, но се използва по-често, за да не се бърка с един чисто приложен дял на научно-техническата фотография свързан с преснимане на документи, страници от книги, вестници, списания и др., с цел съставяне на архиви или подготвяне на фототипни набори за предпечат, който се наричан документна и предпечатна (на жаргон – печатарска) фотография.
Репортажна фотография е похват на снимане, който е най-познат от фотодокументалистиката, но се използва и в други фотографски области, като модната фотография, обредна фотография (свързана със заснемане на обредни тържества – събори, годишни чествания, семейни събития и др.).

Модна фотография

Модната фотография може да бъде репортажна фотография или фотосесии. Репортажната фотография обикновено дава информация за модни ревюта и други събития, свързани с модата. За целта са необходими както необходимата техника и осветление, така и опитен професионален фотограф. Тези събития изискват висока организация и ангажираност и на тях обикновено присъстват много фотографи, представители на най-различни реномирани вестници и списания. Те имат специален пропуск, което им осигурява достъп до места, където обикновените зрители не се допускат.

Портретна фотография

Портретната фотография има за цел заснемането на портрет на даден човек или малка група от хора. Фотографският портрет се съсредоточава обикновено върху лицето и неговото изражение, отразяващо вътрешното настроение. Този тип фотография се извършва най-често в специални студия, но може да се проведе и навън. За целта е необходим професионален фотограф. {Br} Портретната фотография всъщност съществува откакто е изобретен фотоапаратът. Тя е много по-евтина и по-достъпна технология от портретната живопис. Популярността на дагеротипа в средата на 19 век до голяма степен се дължи на голямото търсене на евтини портрети.

Художествена фотография

Пример за художествена фотография, 1913 г.

Една фотографска снимка може да бъде истинско художествено произведение на изкуството ако могат да се предават настроения, чувства и да се подчертават характери или изобразят картини от природата със силен заряд, доставящи естетическа наслада на зрителя. Възприемането е много индивидуално, защото всеки има изградени критерии за художественост, определени от възпитанието, образованието и различни обществени и социални позиции. Въпреки това естетическите качества на един фотопродукт, неговото възпитаващо въздействие и познавателна стойност е огромно, а когато това е направено с вкус и със спазване на основните правила за композиция и пропорция, фотографията е изкуство с висока художествена стойност.

Актова фотография

Актовата фотография е стил в художествената фотография и е свързана с изобразяване на голото човешко тяло с добре изразени форми и пропорции, показващо красотата и съвършенството. Фотогеничността на заснемания обект е от изключително значение за една фототворба. Макар при актовите снимки основният обект да е човешкото тяло, от много важно значение за композицията е фона и обстановката, в която се създава художествената фотокартина. Актовите снимки изцяло са дело на фотограф-художника. Те специално се подготвят и режисират, както по отношение на поведението на фотомодела, така и като фон, осветление и последваща обработка на фотоматериалите.

Спортна фотография

Спортната фотография пресъздава интересни моменти от динамичния, вълнуващ и състезателен свят на спорта. Тя е една от формите на художествената фотография, като ползва принципите и художествените ѝ средства за постигане на висок художествен ефект. Спортната фотография има много общи допирни точки с репортажната фотография, но не винаги високите изисквания към изобразителните качества на тази фотография са необходими за една добра спортна снимка с висока художествена стойност.

Сватбена фотография

Сватбената фотография обхваща няколко етапа и има за цел да запечата всички събития около сватбата, както и да предаде емоционалната наситеност на сватбения ден. Събития, които влизат в сферата на сватбената фотография са годеж, подготовка на булката и/или младоженеца, граждански и/или църковни ритуали, сватбено празненство (в ресторант или на открито), сватбена фотосесия (която може да бъде в същия или друг предварително уговорен ден) в студио или сред природата и спонтанни уловени моменти. За целта е необходим професионален фотограф с опит в този вид фотография, за да пресъздаде успешно атмосферата и чувствата.

Аерофотография

Аерофотографията е фотографска дейност, при която се заснима земната повърхност от висока въздушна позиция. Извършва се със специално конструирана аерофотоапаратура и посредством летателни апарати – самолетихеликоптериаеростати, дирижабли, делтапланихвърчила или безпилотни летателни апарати. Като продукт се създават аерофотоснимки, предназначени за нуждите на военното разузнаване, топографията и картографиятаархеологията, средствата за рекламатакинотоклиматологията и други.

Продуктова фотография

Или още известна като продуктова заснемане. Това е един от последните видове фотография. С налагането на онлайн търговията и желанието за по-доброто показване на всеки един продукт този нов тип фотография се налага с бурни темпове. Ползва се богат диапазон на апаратура според зависи какъв е продуктът, какъв е желаният ефект от заснемането и как най-добре ще се върже с визията на сайтът.

 

 

bg.wikipedia.org

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.