Днес православната църква отбелязва деня на светите равноапостоли Константин и майка му Елена.
Константин (274-337), наричан още Велики, налага християнската вяра и тя става господстваща в Римската империя. От житието на св. Константин, достигнало до нас, се знае, че е починал на 65-годишна възраст, през 337 г., в Никомедия, а мощите му били пренесени тържествено в Цариград, и положени в златен ковчег в построената специално църква “Свети апостоли”.
Константин е построил и нова столица, като харесал местоположението на Византион близо до Босфора и Черно море. Така само след няколко години бил издигнат Цариград, или Константинопол, като първата християнска столица.
Майка му, царица Елена, водела благочестив живот, отдаден на Бога. Известни са легенди, според които Елена е намерила кръста Господен в Йерусалим.
Константин и майка му Елена заслужили названието равноапостоли заради апостолската ревност, с която разпространявали християнската вяра. Канонизирани са за светци, защото делата им са важни за историята на християнската вяра.
На празника се ходи в църкви и манастири, оставят се за здраве дарове на иконите на Константин и Елена – ризи, кърпи, чорапи.
Десетки черкви и манастири у нас носят името на светците и на този ден отбелязват храмовия си празник. Правят се литийни шествия с иконата на св. св. Константин и Елена. Пренасят се като дар в името на светците животни за курбан – агне, теле. Отправят се молитви за здраве и добра реколта, защото се смята, че денят на св. св. Константин и Елена бележи прехода от пролетта към лятото.
Има поверие, че на този ден е задължително да се ходи на извор (аязмо) с лековита вода. Лицето се измива за здраве и хубост. Момите пък изнасят дара си и го изтупват, за да се види колко са работливи. Всички сядат на обща трапеза, на която всеки носи ядене, задължително е да има погачи, агнешко и вино.
На този ден празнуват всички с имена: Константин и Константина и техните производни Динко, Тинко, както и Елена, Еленко и техните производни.
