„Абага̀р“ (на латински: Abagarus) е първата българска печатна книга, която съдържа елементи от новобългарския език, отпечатана на кирилица[1] и хърватски („илирийски“).[2] Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата църква в България.[1] От „Абагар“ днес са запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[1][3]
Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватския език. Полиграфически е оформен с оглед да се носи „наместо силни мощи“. Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации /ксилогравюри с изображения на светци/. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Иисус Христос. Според древно предание Иисус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус – кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от „всякаква злина“, 72-те имена на Господа и др.) Отпечатан е и кратък католически требник, в основата на който стои т.нар. на латински Ordo Matrimonij, т.е. чин за брак.
„Абагар“ е съставен преди всичко за нуждите на католическата пропаганда сред българските павликяни и е насочен срещу определени елементи от тяхната религиозна доктрина, опитвайки се да ги примири с католицизма. Самата форма на книгата – амулет, съдържащ текст и икони – от една страна се обръща към традиционното почитане на словото от павликяните, а от друга е насочено срещу отхвърляното от тях като идолопоклонство почитане на материални предмети, кръста и иконите. По подобен начин изображенията не включват сцени на Разпятието, а само икона на свети Константин и Елена с три кръста на заден план.[4]
Книгата е предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи“, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“.
Абагар е отпечатан анопистографски на пет големи хартиени листа с широчина 44.5 и височина 33.5 cm. Шрифтът му носи белезите на босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон /Robert Granjon/ (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 cm, разположени между отделните текстове. Без първата, те са дело на майстор славянин, по недоказани предположения.
