Златьо Бояджиев-е един от най-самобитните български художници на XX век.

Златьо (срещано също като Златю или ЗлатиГеоргиев Бояджиев е български художник, известен със своите портрети и пейзажи. Считан е за един от най-самобитните български художници на XX век.

Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров (1932 г.) с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група Бараците.

Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка[1]. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност[2]. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.

Народен художникГерой на социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив.

Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.

 

https://bg.wikipedia.org/

 

Портрети от Златю Бояджиев показват в Двореца | Impressio.dir.bgЗлатю Бояджиев - приказка за трудовия човек

Златю Бояджиев и Бараците : Програмата : Изложби : Пловдив

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *