Галерия АРТЕ

представя

ИВАН ДИМОВ

Археология на паметта

акварели

11 – 25 май 2020

От 11 до 25 май ще може да видите картините на място, като спазваме всички необходими мерки за безопасност.

Във време на колективно напрежение с неясна дълготрайност всички си задаваме множество въпроси – за миналото, за бъдещето, за човечеството…….. Единствените отговори, които намерих за себе си, бяха от поети, писатели, художници, музиканти, от изкуството като цяло. Считах, че физическото оцеляване като първостепенно ще измести изцяло духовното в нарасналата паника и стрес, докато безпътицата и тревожността така обзеха пространството, че отговорите сами дойдоха. Видях слънчевите, пулсиращи акварели на проф. Иван Димов, вторачих се в малките красиви неща, които бяхме забравили – селото, земята, щъркелите, майката, спомена, детството, миналото – топло и уютно. „Археология на паметта“ – така ги нарече проф. Чавдар Попов, много преди пандемията и преди да разберем колко сме чупливи, и колко студено и неясно е бъдещето. В същото време излезе „Времеубежище“ на Георги Господинов – в точния момент и на точното място. Кой, ако не поетът /писателят, би обяснил по-добре: „Бъдещето не ни е вече дом, търсим нови убежища“. Поканих Георги Господинов, като приятел и земляк на Иван Димов, като човек, който предусеща временатa и може да разкаже миналото – емоционално близко до художника.

Ето какво написа Георги Господинов специално за настоящата изложба:

“Гледам тези картини, които толкова ми харесват, и си казвам – акварелен човек е Иван Димов. Акварелният човек е направен от същностни неща, вода и слънце. Човек с акварелна памет. Полупрозрачна, светла, но всичко, което е драснало през въздуха, е останало там. Като тези къщи, които рисува, с пропускливи стени, вън и вътре се е смесило, всичко се е смесило в акварелната памет, но пази очертанията на спомена. Като палимпсест, но прозирен палимпсест, в който виждаш пластовете живяно време, светлите фосили на спомените. Светла и прозирна е тази археология. Минало е нещо, живот, лястовица, облак или коза, оставило е следа, изличаваща се, но още видима. Тези акварели са запечатали като воден знак минало, което не е отминало. Следите на целия наш нетраен живот. Благодаря ти за тази акварелна памет, Иване! За убежището, което тези картини ни дават тъкмо днес и сега.

/Югоизточно твой, Георги Господинов/

Добре дошли отново в пространството за изкуството, тук „Фигуративните и абстрактни образни „отломки“ от миналото, от детството от спомените и от сънищата плуват в някакво имагинерно и пулсиращо пластическо пространство, в което мотивите сякаш се разтварят в особена лична атмосфера. Всичко това „ се излива“ в още по-богати от преди, нюансирани и прелестни в своята привлекателна колористика, цветосъчетания и тонални съзвучия, чрез които художникът изгражда и формите, и средата на своите видения“ / проф. Чавдар Попов/

Гергана Борисова, Галерия Арте, май 2020