Изобразителното изкуство, наричано напоследък с чуждици като визуално изкуство или визуални изкуства (на английски: visual arts), е художествено творчество, чиято цел е възпроизвеждане на околния свят.
То включва както изящното изкуство (традиционните пластични изкуства), така и близки и нови форми като декоративно-приложно изкуство и др.
Много изкуства (сценични изкуства, концептуално изкуство, текстилни изкуства) включват аспекти на изобразителното изкуство. Към него се причисляват[1] приложните изкуства[2] като промишлен дизайн, графичен дизайн, моден дизайн, интериорен дизайн и декоративно изкуство[3]. Разграничението е подчертано от художници от Движението „Изкуства и занаяти“, оценили характерните за дадена област форми на изкуството като висши форми[4]. Училищата по изобразително изкуство правят разграничение между изобразителното изкуство и занаятите, според което занаятчията не може да се счита за практик в изкуствата.
Засилващата се тенденция към привилегированата живопис и в по-малка степен към скулптурата, над другите изкуства е характерна черта на западното изкуство, както и в изкуството на Източна Азия. В двата региона живописта е била оставяна в най-високата степен на въображението на художника, а в най-отдалечените райони се разчитало най-вече на ръчния труд – в китайска живопис най-високо ценени били тези стилове на „учената живопис“, поне на теория практикувана от сръчни аматьори. Западната йерархия на жанровете отразява подобни нагласи.
Рисуването е средство за създаване на изображение, като използва голямо разнообразие от инструменти и техники. Това обикновено включва прилагане на контури върху повърхност чрез прилагане на натиск от страна на средство за рисуване или преместване на средството по цяла повърхност с помощта на сухи средства като графитни молив, мастило и перо, напоени четки, цветни восъчни моливи, въглени, пастели и маркери. Използват се и дигитални инструменти, които увеличават ефектите от тях. Основните техники, използвани в рисуването, са: изчертаване на линия, щриховане, гравиране с напречни щрихи, произволно щриховане, надраскване, щриховане с точки и смесване. Художник, който е ненадминат в рисуването, се нарича майстор на рисунъка.
Рисуването датира най-малко от преди 16 000 години – в палеолитните пещерни изображения на животни, като например тези в Ласко във Франция и Алтамира в Испания. В Древен Египет рисунки с туш върху папирус, често изобразяващи хора, са били използвани като модели за рисунка и скулптура. Рисунки върху гръцки вази, първоначално геометрични, а по-късно почнали да се изобразяват и човешки форми при черно-фигурната вазопис през 7 век пр. Хр.[5]
С по-честото присъствие на хартията в Европа през 15 век рисуването е възприето от майстори като Сандро Ботичели, Рафаело, Микеланджело и Леонардо да Винчи, чиито рисунки се възприемат като рисунки със свои закони сами по себе си, а не като подготвителен етап за рисунка или скулптура.
